Младен се извърна към нея, прегърна я свойски и й заговори с толкова мек и ласкав глас, че направо я изуми. За стотен път се зачуди как е възможно човек толкова бързо да превключва от едно състояние на духа в друго.
- Е! Какво ще кажеш? - гледаше я очакващо той. Александра не бе чула и думичка преди въпроса и се почувства ужасно глупаво. Мина й набързо мисълта да отговори положително, но бързо отхвърли идеята. С човек като Младен трябва да се внимава.
- Повтори? - усмихна му се виновно.
Той се изсмя гръмко и я целуна закачливо по вратлето:
- Предлагам да отменим обяда при майка ми и да се приберем вкъщи да си полегнем. След толкова много учене явно имаш нужда от почивка, малката.
- Напълно си прав, скъпи. Затова отиваме право у мама Лили. За да си почина.
- Повярвай ми, скъпа. Най-добре ще си починеш в моя дом.
Да ти вярвам? - Александра се изсмя на глас. По-склона съм на дявола да вярвам, отколкото на теб. Деградирал, откачен тип. И въпреки всичко за първи път днес се усмихна искрено. Планът й действаше.
- Не! Отиваме при майка ти и точка по въпроса.
Вратата отвори петдесетгодишна добре подържана жена. С бърз добре отработен поглед огледа посетителите си и се усмихна приветливо, но Александра остана с впечатлението, че домакинята не хареса това, което видя. Нямаше значение, защото и тя самата не я хареса. Малките всевиждащи и преценяващи очички на Лилия направо я ужасиха. И този бързо пробягващ през нещата поглед, сякаш никога на нищо не се спира. И това в комбинация със стиснатите зъби зад усмивката направи на пух и прах добрите маниери на Лилия.
Настани ги в малък, но скъпо обзаведен и стерилно чист хол, което засили още повече неприязънта й към тази жена. Приключиха размяната на подходящите за случая клишета и любезности и характерът на достолепната дама започна да изплува на повърхността.
- Защо не ми каза, че ще ми водиш гости, бе маме? - впери злобен поглед в Младен и Алекс се почувства ужасно неудобно. -Щях да взема заем от леля ти Ваня да напазарувам. Да приготвя обяд за това момиче. Я го виж, какво е слабичко. Как каза, че се казва?
- Александра - отговори тя на отправения към Младен въпрос за четвърти път. - И не се притеснявайте. Не съм гладна.
- То на мен ми е ясно, че няма да си признаеш. Ама в тия гладни години поне да те нахраня можех. С какво впечатление ще остане сега това момиче, бе маме? - очите и се насълзиха, като на истинска актриса. - Ето на! До къде ни докара демокрацията. От двайсет и една години съм старша сестра в реанимация, а заплатата ми стига да си платя тока. Това живот ли е? Превивам гръб, спасявам животи и за какво? Да държа горкото момиче на една гола вода. То вярно така, като го гледам няма кой знае какъв шанс, но знае ли човек. Стават чудеса. Утре може снаха да ми стане.
180
ОПАСЕН ЖИВОТ
Александра изгледа косо Младен.
Неговият отговор беше свиване на рамена и силно изчервя-ване.
- Айде, стига комедии - сопна се той на майка си. - Колко искаш? - демонстративно си извади портфейла Младен.
- Както обикновено, бе маме. Смея ли да ти искам повече... Като гледам това момиче... и ти си имаш разходи.
- Ти откачи... - започна Младен, но нямаше възможност да си довърши изречението.
- Аз тези пари за храна ги харча. За това само ми стигат, сине. Засрами се.
Александра показно потупа възглавничката „Версаче" за 1200 долара, на която се бе облегнала и Младен отново извърна поглед зачервен.
- С какъв тон ми говориш! Да унижаваш и обиждаш майка си пред някаква пикла. Е, браво, сине - продължи да нарежда през сълзи Лилия.
- Тия пари, дето ти ги давам на месец, цяла казарма могат да изхранят - той й размаха пръст под носа. - Но понеже си олигофрен сега и стотинка няма да получиш - прибра портфейла си в джоба. -За се научиш как да се държиш.
Това подейства като шамар на Лилия и този път тя искрено се разрида.
- Халал да ти е, сине. Виждаш ли, Александра. Виждаш ли, мила, как се държи той с майка си? - седна до Александра и я прегърна през рамената, ласкаво, а сълзите й се стичаха по лицето. - Гледай, щерко, и си вади изводи, как ще се грижи утре той за жена си и за децата си.
Александра се втрещи. Не смееше да помръдне. Тази жена явно беше луда. Потърси помощ от Младен с поглед.
Той я хвана и я изтръгна от прегръдките на майка си.
- Тръгваме! - думите му я успокоиха.
- Тръгвай! Тръгвай, сине! Гладна майка оставяш. Спи спокойно нощес - тръгна след тях Лилия.
Младен отвори входната врата и извика асансьора, като се стараеше да стои между Александра и майка си. На излизане от апартамента минаха покрай няколко чифта скъпи обувки и две-три кожени палта на закачалката.