- Екстра ще си спя довечера. Не ме мисли - отговори й той и Александра не се стърпя и се изсмя.
- Ти се смей, аз ще плача, щерко. Сине... чуй ме, сине - стоеше Лилия на прага и нареждаше, а входът на блока кънтеше от гласа й.
- Влизай вътре и затваряй вратата - нареди Младен.
- Днес, като седнеш и се наядеш с омари и хайвер се сети, че майка ти гладува.
Младен завъртя театрално очи.
- Ти чу ли аз какво казах? Влизай вътре, ВЕДНАГА - изръмжа й той.
- Оригни си се спокойно, маме. Не мисли гладната си майка, сине. Аз и друг път съм се мъчила. Като те раждах до Свети Петър отидох, пък ей на... Оцелях. Жива съм - изкрещя Лилия, а ехото от входа дойде вече много на Младен.
- Да бягаме по стълбите. - предложи той на малката и двамата хукнаха надолу по стъпалата хванати за ръце. Гласът на майка му обаче ги следваше, като в някой филм на ужасите.
- Проклинам те, сине! Бял ден да не видиш. Дълго да живееш, все гладен да бъдеш. Да не стигнеш там, за където си тръгнал. Майчина клетва да те стигне...
Вече на сигурно място в колата, и двамата си отдъхнаха. Младен мълчеше и не смееше да я погледне. А тя реши да му даде, колкото време му е необходимо, за да се справи с чувствата си.
Шофьорът ги огледа с любопитство, но изглежда добре познаваше настроенията на шефа си, защото не каза нищо. Запали двигателя и потегли без посока.
Дълго мълчаха.
След известно време той я придърпа към себе си, прегърна я нежно и тихо прошепна в ухото й:
- Ужасно съжалявам! Майка ми е луда. Обещавам да ти се реванширам. Можеш ли да ми простиш?
- Няма какво да ти прощавам. Човек не избира роднините си. Нека забравим случката. Съгласен ли си?
Той кимна утвърдително и я целуна. Започна от вратлето с леки въздушни целувки стигна до устните й и лакомо ги превзе. Целувката му бе влажна, дълбока, изискваща... Тя усети мириса и вкуса му.
182
ОПАСЕН ЖИВОТ
Езикът му проникваше, галеше, изпълваше и я търсеше. Опита се да му се отдаде като друг път. Да му покаже, че го подкрепя, че го обича и нищо и никой нямат значение. Но някак не се получаваше. Чувстваше преграда между себе си и него. Той бе искрен в целувката си. Усещаше го с всяка фибра на тялото си, но тя не. Зачуди се дали наистина го обича?
Притисна се към него с надеждата страстта и нежността да се завърнат във вените й. Но не постигна нищо. Мозъкът й работеше, анализираше и докато мислеше, не чувстваше нищо.
За кратко време двамата с Младен преживяха прекалено много неща. Повече, отколкото може да поеме човек за цял един живот. Те го изживяха за един месец.
„Боже! Нима е само един месец? Имам чувството, че го познавам от години. Имам чувството, че губя реална преценка за ситуацията. Петко, така ми липсваш. Само ти можеш да ме върнеш на земята."
Отдръпна се от Младен. Нямаше желание да го целува. Прекалено много болка й причини. Само за месец той превърна наивното влюбено момиче в огорчена жена. Сега целта й беше само една: Да оцелее. А има шанс само, ако остане с Младен. Почувства се като проститутка, но не й пукаше. Шестото чувство й подсказваше, че покушението бе за тях, а тя смяташе да преживее и това. Досега, за да живее, крадеше и убиваше. Сега, щом се налага ще прави свирки, но пак ще оцелее.
Той пък изтълкува отдръпването й като стеснение. Целуна я примирено по нослето и попита:
- Гладна ли си? -Не. А ти?
- Умирам от глад. За теб, обич моя - пак я целуна по нослето. -Веско, карай към търговския център.
- О' кей шефе!
Младен не изпускаше ръката й, докато вървяха из търговския център. Александра обичаше това място. Модерната сграда й напомняше на кошер със своите магазини, подредени нагъсто, като восъчна пита и хилядите щъкащи нагоре-надолу по ескалаторите хора. Бедни, богати, красиви и грозни, но всички щастливи.
Вгледа се в усмихнатото, белязано от едра шарка лице на куц слепец, който току-що си бе купил флакон парфюм. Да, пазаруването или по-точно парите имаха чудодейната способност да правят хората щастливи.
Тя вдиша дълбоко. Обичаше аромата на много пари и щастие. Чувстваше се в свои води. Спокойна и щастлива.
Минаха покрай магазин на Картие и Младен я дръпна вътре. Купи й разкошна гривна от бяло злато с трийсет диаманта и пет рубина. Петте кървави камъка й напомниха за изгубения пръстен и нещо я бодна под лъжичката. Силното безпокойство обагри бузите и, та чак ушите й изгоряха.
- Прекрасно! - възкликна той, след като я сложи на китката й. - Малка компенсация за неприятното преживяване - усмихна се сладко и я целуна по нослето.
Александра хвана завистливия поглед на продавачката, която по всякакъв начин се предлагаше на Младен, откакто прекрачиха прага на магазина, без изобщо да се притеснява от присъствието й. Това я вбеси. Тъкмо се канеше да сложи едрогърдестата блондинка на мястото й, когато изказването на Младен вледени кръвта й.