- Погледни цвета на рубините, малката - въртеше ръката й той в дланите си. - Притежавам пръстен с рубин със същата големина - пусна стръвта той. Наследство от баба ми. Чудесно ще подхожда на гривната - очите му я пронизаха.
За миг тя реши, че Младен е прочел мислите й и знае всичко, че е настъпил последният й час. Нещо в думите му не й се връзваше, но тя бе прекалено притеснена, за да прецени какво точно.
Изчака минута, но рибката не се хвана и той продължи:
- Или по-точно казано - щеше да подхожда чудесно на гривната, ако не го бяха откраднали. - Вдигна ръката й и я целуна, а погледът му я пронизваше.
Тя избегна погледа му, като се престори, че се любува на гривната си.
- Колко жалко! - въздъхна тя. - Изгубил си семейна ценност. Щеше ми се да го видя. В бъдеще трябва да си по-внимателен - размаха му тя пръст пред носа.
Младен й се усмихна искрено с поглед, казващ: Аз знам всичко. И я прегърна силно, възхитен от нея. Какъв характер? Какво само-
184
ОПАСЕН ЖИВОТ
обладание? Ако Хитлер притежаваше нейния дух, щеше да спечели войната, помисли Младен. Играта на котка и мишка му доставяше удоволствие. Особено когато противникът му имаше способността да се превръща от мишка в котка и обратно.
- Не се тревожи, малката. Намерих... - направи пауза, придружена от пронизващ поглед той. - Ох, грешка на езика. Ще намеря крадците и ще си върна пръстена. И когато това стане, ще убия единият крадец. По особено жесток начин.
- Защо? - ужасена попита тя.
- За назидание на другия.
- Откъде знаеш колко са крадците - направи опит да го заблуди тя.
- Нали ти казах! - на свой ред опита да я подведе Младен.
- Нищо не си ми казал - изписа на лицето си толкова невинна, учудена физиономия, че той не се стърпя и й залепи една влажна целувка.
- Ами беше обир, не кражба.
- Теб са те обрали? - смееше се с глас Александра. - Иска ми се да видя тези крадци. Браво на тях. Много са добри, щом са успели да ограбят теб.
- Да! Бяха - отвърна той, а очите му - два въглена с дяволски огньове прогаряха лицето и.
И тази негова полуусмивка завинаги се запечати в съзнанието й. Само да не беше толкова красив, лесно щеше да се справи с него. Но не! Като демон той прояждаше душата й. Докато се взираше в дяволски хубавите му плътни устни и блестящи зъби, се сети за екзорсизма. Зачуди се има ли такова нещо в източноправославната църква. Обеща си задължително да проучи въпроса. Може пък нейната вяра да я избави от нейния демон.
- И защо искаш да убиеш единия за назидание на другия? По-логично би било да убиеш и двамата.
-Друг път ще ти обясня, малката. Когато си готова. Но най-вероятно ще убия и двамата. Не знам. Ще видим. -Аз и сег...
- Ела, да оставим тези ленти за проявяване - предложи той и се запътиха към фотото. - После можем да се качим на третия етаж да хапнем нещо. Умирам от глад.
-Аз също. Какви са тези снимки? - полюбопитства тя, схванала намека.
Лицето му й отговори, преди да отвори уста.
- Онези, които те притесняваха. Нали ти казах, че взех лентите. Както и копия от всички материалите по случая. Ще ти ги покажа довечера, като се приберем вкъщи. И аз още не съм ги чел.
Кръвта отново се вледени във вените й. Ама и аз един живот живея... Единият ми палач ме пази от другия. И ако това не е пародия. Господи! От тази история би излязъл страхотен американски филм. С няколко Оскара: За сценарист, за режисьор, за главни мъжка и женска роля. Чуй ме, Господи! Ако се измъкна жива от тази каша, обещавам да напиша книга. Ще подаря на човечеството моята трагедия. Да се забавлява. Та, в края на краищата да излезе нещо хубаво от тази история. Мислено се прекръсти три пъти.
На излизане от киното погледна часовника си. Показваше осем без двайсет. Коремът й пристърга и се зачуди какво ли е сготвила майка й?
- филмът беше супер! - изкоментира той.
- Невероятен! - възкликна тя. - Влюбена съм в Мел Гибсън. Страхотен филм. Отдавна не бях гледала нещо толкова добро. На няколко пъти се просълзявах.
- И аз. Краят му беше много силен - добави той.
- Вярно е!
- „Смело сърце." Невероятен филм.
- Съгласна съм. Трябва да минем през фотото да вземем снимките, преди да са затворили.
- Да. Дай по-бързо, че умирам от глад. Майка ти дали е готова вече с вечерята?
- Сигурно! Обикновено вечеряме към деветнайсет часа. Сега колко е? - попита тя, докато нахълтваха във фото-студиото.
- Сега е почти осем - плати, грабна плика със снимките и лентите, без да обръща внимание на ужасената физиономия на мъжа зад щанда и се затича към колата, като буквално влачеше Александра след себе си. - По-бързо, малката. Манджата ми изстива. Грях е храна, приготвена от майка ти да се съсипва. Ако аз бях израснал при нея, щях да съм двеста кила. Невероятно вкусно готви тази жена.