186
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Добър вечер! - поздрави Младен деликатната блондинка, а ноздрите му уловиха аромата на поне две ястия. И да! Можеше да се закълне, че десертът е крем карамел.
- Добър вечер! - посрещна ги на вратата и целуна подред, първо дъщеря си, после Младен Тошка. - Идвате тъкмо навреме, маме. Закачи си якето тук, Младенчо - насочи го тя. - Измийте си ръцете и сядайте на масата.
Отрупаната маса зарадва Младен. Два вида салати, любимата му пилешка супа, от която излапа две купички, а пълнените чушки бяха приготвени точно така, както ги правеше баба му. Когато приключи и с тях, едва дишаше. Облегна се назад заситен и доволен и с удоволствие слушаше забавните истории от детството на леля Тошка.
Всички се смееха и той се почувства щастлив. Беше част от нещо. Нещо хубаво. Семейство. Сега на душата му бе леко.
Меги стана и пъхна в ръцете му чинийка с крем карамел и домашно приготвен кекс. Нападна ги веднага. Вкусът им бе превъзходен. Тази жена беше удивителна. Нищо чудно, че дъщерите й бяха великолепни хора. Веднага съжали, че отиде с празни ръце. Можеше поне цветя да купи. Зачуди се как тази крехка дама е успяла да съхрани духа си сред мизерията, в която живееше. Как е успяла да се опази от злобата и огорчението, след като животът й е предлагал само трудности и мъка. И как, по дяволите, успява да изхрани семейството си в днешна България - България на лукс и глад. И тогава му просветна: Александра, Петко и грабежите по улиците на София. Вгледа се в сияещото лице на малката крадла и изпита любов. Знаеше, че ако спре да й дава пари, семейството няма да има с какво да се прехранва и накрая ще се озове на улицата. Защото благодарение на него Петко вече го нямаше. От него зависеше животът на тези добри хора. Замисли се дали майка й знаеше за нощните приключения на малката си дъщеря, но веднага отхвърли идеята. Леля Тошка би просила на улицата, но не би изложила на опасност живота на детето си. Погледна Меги. Да, тя със сигурност знаеше. Как ли двете обясняваха приходите си на майка си. Едва ли някога щеше да разбере. В едно обаче беше сигурен: Тези две диви котки с лица на ангели и с маниери на аристократки бяха измислили брилянтна история, проста и ефективна. Запита се доколко Александра имаше пръст в организацията на обирите. Но доколкото я познаваше, нейният принос трябва да е значителен.
Тези мисли занимаваха ума му и през целия път към къщи. Вече у дома, гласът й го стресна:
- Много си мълчалив.
- Какво?
- Казах, че си много мълчалив. За какво мислиш?
- За какво ли не - отвърна Младен и хвърли плика със снимките на едната масичка в хола. - Ще се кача горе да взема материалите от полицията и ще ги разгледаме заедно. Сипи по едно питие. Нещо ми подсказва, че ще имаме нужда.
Александра сипа скоч в две чаши и се отпусна на дивана. Чувстваше се изтощена. Зрънцето на съмнението се загнезди в нея този следобед и не й даваше мира. Този проклет пръстен. Още онази нощ на обира почувства, че има нещо особено в него, че ще й донесе нещо и, ето. Донесе й неприятности. Преди да тръгнат от дома й успя да дръпне за две минути Меги настрани и да я помоли да потърси отново пръстена. Но шестото й чувство й подсказваше, че отново няма да имат успех.
Младен се настани до нея с папка в ръка и я върна към настоящето. Сериозното му лице я накара да се стегне. Предстоеше й пътуване назад във времето към най-големия й кошмар. Тази папка може би съдържаше информация за тяхното спасение. Там може би е името на поръчителя на масовото убийство. Младен отвори папката и привлече цялото й внимание.
Първата страница не беше нищо особено и Александра придоби усещането, че материалите по делото касаят друг, а тя е само страничен наблюдател. Винаги се бе чудила как хората преживяват тези драматични епизоди от живота си, докато гледа телевизия или чете пресата за тях. Но сега разбра. Усети го на собствен гръб. Мозъкът на човека си имал защита. Има способността да кара трагедиите в живота да изглеждат чужди. Сякаш гледаш филм или четеш интересна книга.
Първата страница гласеше: Опис на материалите по делото. Следваше документ, непознат за нея. Постановление за образуване на предварително производство срещу неизвестен извършител.
- Какво е това? - попита тя Младен.
188
ОПАСЕН ЖИВОТ
- С това нещо наблюдаващият прокурор разрешава разследването. Или по-точно казано, образува разследване по случая - отвърна й той.