- Познавате дъщеря ми, нали?
Мария им кимна и се изчерви. А младата му съпруга ги дари с ослепителна усмивка. Без да я интересува, че мъжът й не я представи. Огледа ги вещо, а гладът в очите й ясно показваше от какво има нужда г-жа Петрова.
Младен изобрази приятна усмивка. Макар че познаваше щерка-та, не я харесваше. Мария имаше дълъг нос и беше толкова кльоща-ва, че приличаше на анорексичка.
Докато г-жа Петрова - Ели, както всички я наричаха беше пра-зноглава, но много красива. Погледът й постоянно се движеше по тялото му, преценявайки го. Младен си отбеляза някой ден да даде повече материал за преценка на Ели.
След като размени със семейство Петрови няколко нищо не значещи остроумия, Младен се сбогува изискано.
- Уф, отървах се на косъм - въздъхна Младен. - След като опитам шведската маса, смятам да си тръгвам. Да вземем ли после Пламен и да отидем в Японския? Тук няма какво... Думите замряха на устата му. - Коя е тази, по дяволите?
Младен не можа да откъсне очи от момичето в края на залата. Защо не я беше виждал до сега? Къде се е крила? Ясно личеше, че не е свикнала с подобна обстановка, защото в държанието й липсваха увереност и зрялост, които притежаваха сякаш по рождение жените от богати семейства. Беше млада, почти дете. Но възрастта й не го подразни, както ставаше обикновено. Напротив. Младостта с нищо не намаляваше блестящата й красота. В нея нямаше нищо сладникаво.
Ники проследи погледа на Младен:
- По дяволите! Представи си само, Гошо Гъбата с младо гадже. Наистина си я бива, а?
И още как, помисли Младен. Дамата не само беше изключителна във всяко отношение, но и направо оригинална с малиново червените си устни. Боже какви устни само. Те сякаш се подиграваха със своята изящност на всички жени в залата, които следваха модната тенденция и използваха само кафяви нюанси. Никога преди не беше виждал такива устни и то на фона на безупречен матов тен и гарваново черна коса. Тя стоеше доста величествено за крехкия си ръст и беше приятно изключение не само за него, но и за голяма част от мъжката половина в залата - забеляза недоволно Младен.
- Омъжена ли е за него? Или му е само любовница? - попита Младен.
- Дръж си оная работа в панталоните, Младене, - посъветва го Ники. Доколкото знам Гошо Гъбата не е женен. Но това е без значение, не ни трябва враг като него.
- Ох, изплаши ме. Много се впрягаш напоследък, Ники - изигра уплаха Младен. - Отпусни се малко.
- Дочух, като влизахме, че Гъбата се е фукал с нея пред всички. Разправял, че е дъщеря на негов стар приятел, изчезнал преди години при съмнителни обстоятелства, оставяйки семейството си само да се бори с бедността. Тя живеела с майка си и сестра си, която пък имала бебе, но нямала мъж. А малката все още ходи на училище, била последна година в гимназията. И тук идва загадката, приятелю - каза многозначително Ники. - Семейството няма доходи, а през последните две години живее доста прилично и никой не знае откъде идват парите.
- Явно моята малка лейди е обгърната в тайнственост - замислено отвърна Младен, като не сваляше очи от младата жена. - Но защо е станала любовница на тая свиня Гошо Гъбата?
- Никой не знае със сигурност дали са любовници. Малката се появява за първи път на светско събитие. А нали разбираш, че ако бяха, Гъбата отдавна да я е извадил на показ? Доколкото го познавам, това трябва да е първата им среща - обясни Ники.
- Като гледам как се е надул до нея като пуяк, май ще се окажеш прав - каза Младен. - Да отидем да спасим малката, преди да е станало късно. А ако й трябва богат покровител, аз съм насреща.
Ники се ухили:
- Пак мислиш с оная си работа, нали? Ученичките не са за мъже като нас. Нали не искаш да си навличаш главоболия с някоя полудяла от любов девица?
- С някоя не. Но с тази... Бих дал дясната си ръка да я видя полудяла от любов - каза Младен. - Предполагаш, че малката е девствена? Само защото никой не е сигурен, че е любовница на Гъбата, не означава, че е невинна. Виж как се навърта около нея. Като че ли добре се познават. Щом дружи с това гнусно копеле, значи не е толкова чиста, колкото си мислиш.
- Както кажеш - сви рамена Ники.
- Искам да се запозная с нея. Да вървим да кажем здрасти на Гошо Гъбата.
- А после да му отмъкнем мадамата - каза тъжно Ники. - Явно ще има война - и последва примирено приятеля си.
Опитвайки да не показва смущението си, Александра плъзна поглед над тълпата в елегантната зала.
- Ще ти бъде забавно, сладката ми - обърна се към нея Гошо Гъбата. - Тук има толкова много хора, ще те представя на повечето от тях.
- Иска ми се да не го правиш, чичо Гошо. Ако....