- Младене! Това съм аз. Александра. Твоето момиче. Не ме ли позна - скимтеше, докато говореше. Спря се, пое дълбоко дъх да се овладее и продължи: - Аз съм, скъпи. Няма да те нараня - въздух не й достигаше. Усети собствената си урина да се стича по бедрата. Стисна се с последни сили, за да не се напикае в хола. - Няма да ти сторя зло, любов моя. Пусни ме.
За миг погледът му просветна и я разпозна. Пусна я в същата секунда.
- Качвай се горе и си лягай - гласът му режеше.
Краката й като в магия се раздвижиха и я понесоха към спалнята. Не усети как стигна до спалнята и затръшна вратата точно на време преди коленете й пак да откажат. Скъпият килим я пое меко. Сега тя се чувстваше като луда. Знаеше, че е в шок от преживяното, но не можеше да се овладее. Цялото й същество се тресеше в конвулсии. Знаеше, че ако заплаче, ще се почувства по-добре, но не можеше. Стаята беше тъмна, но не и пукаше. Обстановката й е до болка позната. Започна да върти главата си на ляво, на дясно и да издава нечленоразделни звуци, като диво животно, хванато в клетка. От себе си се изплаши още повече. Вратата на банята беше открехната и от процепа се прокрадваше светлина. Александра я видя и започна да лази към нея. Бързаше. Бързаше да я достигне, сякаш животът й зависеше от това. Лактите и коленете й поддаваха и когато стигна до нея дясната й ръка й изневери. Рязко удари главата си със страшна сила във ръба на вратата. Болката я прониза чак до гръбнака. Дори не извика. Надигна се, Вмъкна се в банята и заключи вратата.
Посрещна я образът на едно жалко същество. То се взираше в нея от огромното огледало на отсрещната страна. Позна се и се разплака. Сълзите потекоха и този път тя не искаше да ги спре. Просто нямаше сили. Плачеше с глас. Плачеше, защото мразеше. Мразеше живота си. Мразеше рождения си ден. Мразеше убийците и умрелите. Мразеше мизерията, баща си, защото ги изостави и изчезна. Глада, спреният заради неплатени сметки ток в най-празничната декемврийска нощ. Невинността на майка си и добротата на сестра си. Мразеше Петко, защото и той я изостави. Мразеше да краде, да лъже, да убива. Скъсаните обувки и втренчените погледи на хората в тях. И извърнатите им глави след това, когато срещаха погледа й. Новата си скъпа гривна. Мразеше Младен, защото бе влюбена в него, въпреки всичко. И парите, които й даваше, като на проститутка. Но най-много мразеше себе си.
Отпусна се и този път се напика.
Съвзе се, сякаш след цяла вечност. Свали и изпра дрехите си. Почисти следите от урината. Изкъпа се и си легна гола в спалнята. Заспа мигновено.
194
ОПАСЕН ЖИВОТ
Събуди я шумолене. С мъка открехна подпухналите си клепачи и видя в сумрака Младен да стои прав до леглото с пистолет в ръка. Надигна се като ужилена.
- Спи. Не се тревожи - гласът му я погали. - Просто чух странен шум, но се оказа фалшива тревога.
Мъжът, когото обичаше се бе върнал.
Младен легна до нея и я прегърна внимателно. Сякаш се страхуваше да не я счупи.
- Ще сложа пистолета тук, в средата на таблата просто така. За всеки случай.
Усети хладните му ръце да обгръщат голото й тяло, нежни, ласкави, успокояващи. Положи глава на рамото му и отново заспа. В просъница чувстваше как той гали къдриците й и я обзе надежда. Сега беше щастлива.
Отново се събуди. Обезпокоена от нечие чуждо присъствие. Не беше само на един човек, а като че ли на двама. Не посмя да отвори очи. Бе легнала по корем и ръката на Младен почиваше спокойно на гърба й. Не изпита нищо. Чу шумолене на плат и найлон. Възползва се от шума и плъзна длан под завивката към пистолета, но заспалата ръка на гърба й се събуди и я спря.
„Значи и той е буден." Тази мисъл малко я успокои, въпреки че чуваше собственото си сърце да препуска в гърдите й.
Нечий дъх опари тила й и тогава чу изстрел, от който ушите и писнаха. След него втори. Счупено с i окло, тупване и виковете на Младен от терасата.
Александра скочи и светна лампите. Светлината я заслепи.
- Глупаци такива. Хванете го. Бързо. Не там, в ъгъла до саксията. Мамичката ви мръсна. Ще ви изколя, Като прасета. За това ли ви плащам. Копелдаци. Събуди се. Мамка ти. Олигофрен нусен. Избяга да ти еба пичката лелина. Копеле скапано - креще ..е Младен на двете момчета от охраната. Същите, които Александра преди време шашна, за да може да избяга.
- Шефе! Няма да стигне далеч. Намерих кръв по оградата. Ранен е - обади се едно от момчетата.