-Тъпанар смотан. Ранен е в дланта.
- Шефе! Един ли беше. Обикновено ходят по двама - разсъждаваше ниското момче. Да влезем в къщата да пообиколим а?
- Един беше. Да те еба в гъза. Лягайте да спите сега - гласа на Младен се успокои. - Ще вземете двойна смяна. И ако още веднъж се случи това, ще падат глави. За какво ви плащам, а. Да пускате крадци в къщата ми ли? - излъга Младен.
- Не, шефе - сведе виновно поглед ниският.
Младен се върна в спалнята и завари любимата си коленичила гола до трупа.
- Диша ли? - попита той.
- Не - отвърна му тя, без да го поглежда. Чувството за сила я бе завладяло. Винаги се проявяваше, когато попадаше в кризисна ситуация. Така беше и когато излизаха с Петко да работят. И сякаш забравила, че е с Младен, а не с Петко, се зае да оправя кашата и да раздава заповеди.
-Донеси ми няколко найлонови чувала за боклук. От големите. И по-бързо. Кръвта напои килима и скоро ще попие и в паркета, а ние не искаме това да се случва, нали? - нареждаше му тя докато сваляше скиорската шапка на нападателя. - Боже! Та той е съвсем млад. И хубав. Е, беше. - Прострелял си го под дясната мишница и куршумът е излязъл през ребрата му от дясно. Как е станало това? Много странно - говореше тя повече на себе си, отколкото на Младен.
Той стоеше отстрани, сякаш краката му бяха заковани за пода и я наблюдаваше смаян. Тази жена дете не спираше да го изумява. Гледаше я как разглежда и опипва все още топлия и кървящ труп без капчица съчувствие или нервност. Беше напълно спокойна, съсредоточена и любопитна. Движенията й бяха координирани и уверени, като на патолог. И изобщо не й пукаше, че изцъкленият поглед на мъртвеца се взираше невиждащ в нея. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха. Невинната й външност и хладнокръвното й държание го ужасиха. Прииска му се тя да се разплаче, ужасена от случилото се, както биха реагирали всички нормални жени.
- Ти даваш ли си сметка, че си коленичила във все още топлата кръв на човека и че си гола? - гласът му бе тих.
Александра се извърна и срещна изучаващия я поглед на Младен.
- А ти чули аз какво казах? - отвърна му спокойно тя, давайки си сметка, че в този момент той е точно толкова объркан и ужасен от нея, колкото тя беше снощи от него. Почувства се безкрайно до-
196
ОПАСЕН ЖИВОТ
волна от себе си. Не се стърпя и му се усмихна сладко. Изразът на лицето му моментално се смени от любопитно внимателен на непро-ницателно сериозен.
- Затвори му очите, за Бога!
- Няма! И не богохулствай. За Бога! Донеси ми няколко големи плика за боклук. От дебелите, ако имаш и ролка лейкопласт или по-добре скоч. И по-бързо.
Той тръгна да изпълни поръчката й.
- А, и донеси фотоапарата - провикна се тя подире му. Докато любовта на живота й изпълняваше поръчката й, тя отиде
в банята изми се и си облече тъмен спортен екип.
- Боже, Петко! Ако знаеш само как ми липсваш!
- С кого говориш? - стресна я Младен.
- С никого - тросна му се тя. Грабна найлоновите чували и фотоапарата от ръцете му и го погледна крадешком. Но лицето му не даваше признаци да е чул думите й и тя продължи да го командва:
- Облечи си нещо удобно. И ела да ми помогнеш.
Нагласи фотоапарата застана над трупа и го снима в цял ръст. Приклекна и снима само лицето му в анфас след това в десен и в ляв профил.
- Какво правиш, за Бога? - извика смаян Младен, обул само единия крачол на дънките си.
- Ти да мълчиш! Правя, каквото трябва. И престани да намесваш Бога. Това е грях - тя стана, извади от едно чекмедже ролетка, лист и химикал и се зае да мери и описва трупа. - Колко мислиш, че тежи? Деветдесет килограма? - предположи тя.
- Ти съвсем откачи - вдигна я от пода и я настани удобно до себе си на спалнята. - Сега се успокой, малката.
Александра разгледа невъзмутимо сериозното му лице и изцъклен поглед и му отвърна:
- Аз съм спокойна, но така, като те гледам, ти имаш нужда от едно питие. Не се тревожи, аз ще се погрижа за всичко. Ти се отпусни за няколко минути на спалнята и дишай дълбоко. Чувала съм, че това помага.
Младен съвсем се изцъкли:
- Кажи ми, малката моя, защо снимаш и мериш момчето? Документираш убийството, за да помогнеш на полицията да ни окошари.
Или имаш намерение да му сковеш ковчег за да го изпратиш достойно по вечния му път. А снимките сигурно ти трябват за надгробния му камък? - с подигравчийски тон и изкривена от гримаси физиономия я попита той.
- Сега ще ти обясня, скъпи мой, защо са ни нужни снимките -отвърна му със същия тон тя. - За да останем живи, глупак такъв. -изкрещя му в лицето Александра. - Защото, щом тези двамата се опитаха да ни убият, без съмнение покушението от онази нощ е било за нас. Нали така? Съгласен ли си, скъпи мой?