- Да - замислено й отвърна Младен.
- И това момче тук със сигурност е един от убийците на Пламен и Ники.
Младен кимна.
- А сега ти стани и му затвори очите. Той не помръдна от мястото си.
- Със снимките ще разберем кой е той. Ще знаем и какво работи и кои са му приятелите. Така ще стигнем до другите от групичката, а ако сме умни и имаме късмет и до поръчителя. А сега ми кажи как ще разберем кой е той?
- Не знам. Има ли документи? - още докато задаваше въпроса Младен си даде сметка, че говори глупости. Тези хора са професионалисти, не си носят личните карти на акция.
- Не, няма. Пребърках джобовете му. Бръкнах в гащите му и в чорапите му. Няма нищо. Ето, затова ни трябват снимките. Това е единственият начин да разкрием самоличността му. Трябва да сме глупаци, за да изпуснем такава следа.
Младен въздъхна и скри лице в ръцете си.
- Знам, малката. Просто напоследък доста ми се събра и не съм на себе си. А и ти изглеждаше доста зловещо отстрани. Проклетите лампи хвърлят слаба светлина и в цялата спалня играят сенки и ти в средата гола, окървавена, страхотно красива... Като някой дявол местиш, опипваш трупа и се усмихваш. А си толкова крехка. Не знам. Беше просто като проклет филм на ужасите - въздъхна и я погледна тъжно. - Не спираш да ме изумяваш, малката. Някой ден ще ме умориш.
Прииска й се да го прегърне, но вместо това стана и се залови да опакова мъртвото момче. Младен се присъедини след минута.
198
ОПАСЕН ЖИВОТ
И двамата съзаклятници, без да говорят за десет минути го увиха, като пашкул. Пъхнаха и кървавият килим в чувал за боклук и почистиха, доколкото могат паркета.
- А сега какво? - попита тя.
- Какво, какво? - сепна се той.
- Как какво, какво? Къде ще го копаем? -А, а, а! Няма да го копаем. Ще го давим. Двамата избухнаха в смях.
- Господи! И двамата сме луди! - възкликна Александра.
- Не богохулствай - скастри я Младен и я прегърна, докато се превиваха от смях.
Пътуваха към язовир „Братушково" с трупа в багажника, когато ги спря полицейски патрул.
- Добро утро! Сержант Йорданов. Документите за проверка, моля.
Младен му подаде документите.
Александра не смееше да диша и се опитваше да изглежда нормално и ведро.
- Слезте от колата! - нареди сержантът на Младен.
Младен излезе и тя се почувства безкрайно самотна. Непрестанно гледаше часовника си. Времето просто не вървеше. Стрелките бяха спрели на 5 часа и четиридесет и пет минути. Накрая реши, че красивият златен часовник Омега, инкрустиран с двадесет и четири диаманта е спрял. След пет минути Младен се върна.
- Какво стана? - посрещна го с въпрос тя.
- Превишили сме с петдесет километра разрешената скорост. -И?
- Дадох им петдесет лева.
- Дай аз да прибера документите, ти тръгвай.
Спряха Мерцедеса до малкия дървен кей на язовира и излязоха от колата. Александра пое от хладния мартенски въздух и потръпна. Това място не й харесваше. Почувства се странно като онази сутрин, когато изгуби девствеността си.
Извърна се към Младен, който я наблюдаваше изпитателно с някакво странно задоволство.
- Хайде, да побързаме. Зазорява се - подкани го тя.
- Защо да бързаме? Тук е много красиво. Ела да се насладим на изгрева - протегна ръка към нея той.
Тя го погледна с омраза. И пренебрегна с мълчание поканата му.
- Е, явно няма да има целувки сред природата - въздъхна драматично Младен.
Измъкна мъртвеца от багажника с пъшкане и пуфтене. Александра се приближи и го хвана за краката. С общи усилия го занесоха до края на кея. Тя изтръпна от близостта на водата и Младен пак забеляза.
- Нали няма да се размекнеш накрая?
- Не, просто това място не ми харесва. Той я изгледа учудено:
- Според мен тук е прекрасно. Не обичаш ли природата, малката?
- Няма значение. Донеси въжето и железния капак да приключваме и да се махаме оттук.
Младен ги донесе и двамата клекнаха и се заеха да връзват трупа за капака.
- Какво правите, бе младежи? - гласът зад тях смрази кръвта във вените им.
И двамата се извърнаха бавно към гласа. На две крачки от тях стоеше кльощаво старче и се почесваше зад врата учудено. Младен пръв се окопити:
-А. Добро утро! Бай Георги, нали? - стреля на посоки той, като използва най-често срещаното мъжко име в България.
- Не. Аз съм Геле. Георги, ортака ще ме смени довечера. Какво правите, бе деца? Това в пашкуля човек ли е?
Александра стана и тръгна към отворения багажник. Ръцете и мозъкът й изтръпнаха от ужас, че ги хванаха на местопрестъплението. Чуваше гласа на Младен, докато ровеше в багажника.
- Не е, бай Геле. Куче е. Порода Мастив. Много са едри. Вчера се спомина - продължаваше с безсмислените си лъжи.