-А, па! Пес. Аз съм се сражавал във втората световна бе момче. Когато съм увивал трупове, ти още си се клатил на баща си в панталоните.
- Умен човек си, бай Геле. Схватлив. - Младен млъкна за миг зърнал приближаващата се тихо зад гърба на стареца Александра. -Разбран човек ми изглеждаш. Сигурен съм, че с ...
200
ОПАСЕН ЖИВОТ
- За разбран, разбран съм. Ама, това тука не е шега раб... Ударът по главата го прекъсна. Старчето вдигна ръка към тила
си, но преди да успее да докосне удареното място последва нов още по-силен удар по тила му. Бай Геле се свлече на земята с разбит череп, а от джоба на протритата му работна куртка се търкулна по-лупразно двестаграмово шише ракия.
Все още клекнал до увития в найлони мъртвец, Младен се взираше в нея. Достраша го. Преглътна веднъж-два пъти мъчително и се прокашля, за да прочисти гърлото си.
- Е, аз мислех да запуша устата на стареца с тлъста пачка банкноти, но и така става. Ти, както винаги пое нещата в своите нежни ръчички. Какво си ти, малката? Дявол в женски образ? Богинята на смъртта? Където и да се появиш, сееш смърт.
От думите му я заболя:
- Не ставай глупак. Няма да поверя живота си в ръцете на дърт алкохолик. За разлика от теб направих, каквото трябва, за да защитя и двама ни. Човек би си помислил, че това е мъжка работа... но както е казал народът: „Когато няма рак, и рибата е рак." - и си помисли, че Петко никога не би я обвинявал. Напротив. Очите й се напълниха със сълзи и тя с мъка ги преглътна.
Той понечи да каже нещо, но тя го прекъсна: -Ако беше побързал, както ти казах, това нямаше да се случи. Младен си затвори устата. Завърза краката на пазача на същото въже и хвърли тежкият железен капак в язовира. Тежестта му повлече във водата безжизнените тела и те потънаха завинаги в тъмната паст на ледените води на язовир „Братушково". На дъното тежкият железен капак се удари в друг, точно като него. Глухият тътен под водата подплаши няколко млади каракуди и един стар сом.
Влязоха в къщата, кални и изтощени. През целия път на връщане мълчаха. Всеки потънал в собствените си мисли. Тя го чувстваше по-чужд и отдалечен от всякога. И това я безпокоеше повече от факта, че преди няколко минути уби невинен човек.
- Дано на пролет не изпуснат язовира - наруши неловкото мълчанието той.
- Да! Изхвърлихме в него оригинален крик на Мерцедес. Младен не повярва на ушите си:
- Изхвърлихме в него няколко оригинални човешки същества -озъби й се той.
Преди да успее Александра да реагира адекватно, от горния етаж се чу шум.
- Леля Пенка! - извикаха и двамата в един глас и се втурнаха към втория етаж.
Намериха я в общата банята в началото на коридора.
- Здравей, лельо Пенке!
- Здравейте! У, колко сте кални.
- Да разхождахме се на Витоша - излъга Александра. - Ти кога дойде?
- Току-що. Днес малко подраних. Ама бързам да изчистя, че следобед внучките ще ми идват на гости.
И двамата си отдъхнаха при тези думи.
- Тогава почисти само първия етаж и си тръгвай. Ние и без това ще си полегнем с малката. Нали не си оправила леглото в спалнята? - попита я той.
- Не съм влизала по стаите. Нали ти казах, че сега влизам - отвърна му чистачката.
- Мъже! - потупа я Александра по рамото разбиращо. - Никога не слушат, какво им говорим.
- На мен ли го казваш, момиче? Трима сина имам вкъщи и един борсук - баща им. Добре, че е щерката, само тя ми носи радост.
Младен бръкна в джоба си, извади няколко едри банкноти и ги подаде на добрата жена.
- Ето, лельо Пенке. Купи нещо на внучките
- О, да си жив и здрав, момчето ми - прибра тя парите в пазвата си. - Защо поне един от моите вагабонти не приличаше на теб. Каква горда майка щях да бъда... Боже! Боже!
Оставиха я да си говори сама и се усамотиха в спалнята.
- Какво ще правим с това петно на паркета. - попита Младен.
- Не знам! Ти си виновен за него, ти се погрижи - отвърна му остро тя и затръшна вратата на банята след себе си.
Горещата вода отпусна мускулите й и отми мърсотията, но не успя да успокои нервите й. Отвори очи, усетила чуждо присъствие в помещението. Младен стоеше гол и готов за любов пред отворе-
202
ОПАСЕН ЖИВОТ
ната врата на душ кабината. Вмъкна се вътре неканен и я гушна под душа. Тя се изтръгна от прегръдката му и посегна към хавлията. Но ръката му я спря.
- Къде си мислиш, че отиваш, малката? Ела при мен.
- Не искам. Не ми се прави секс.
- Няма да се чукаме, малката. Ще се любим - гласът му бе нежен, ласкав, дрезгав от възбудата. Но вместо да я приласкае, тонът му я подразни. Избягваше да го гледа. Беше й неприятно.
- Пусни ме. Моля те! Уморена съм. Не ми се прави нищо. Младен освирепя. Дръпна я вътре грубо и я сграбчи за косата,