като я принуди да го погледне в лицето:
- Не си придавай важности, момиченце. Днес май много ти се вдигна самочувствието. Какво си мислиш, а? Че като размажеш главата на някой, ще ме уплашиш ли? А? - зъбеше й се злобно той само на сантиметър от лицето й. - Е имам новина за теб, малката. Изобщо не съм впечатлен.
Александра си даде сметка, че не само го е впечатлила, но и изплашила. Гледаше злобата върху лицето на любимия мъж и не й пукаше. Стори й се жалък. Прииска й се Петко да е близо до нея в този момент. Да почувства успокояващото му присъствие. Това чувство преля чашата и тя се извърна и повърна в краката на Младен. Чуваше го как псува и проклина докато повръщаше и омазваше косата си. Между спазмите надигна глава и го погледна. Той стоеше с голям кичур от косата й в едната си ръка и я гледаше с отвращение. От възбудата му не бе останала и следа.
Той се извърна и преди да я остави сама, я замери със собствената й коса.
Сълзите я задавиха и тя повръща още дълго сама в банята. Петко никога не би постъпил така. Никога не я е гледал така. Той щеше да придържа главата й, докато спазмите отминат, а после нежно би избърсал устата й. Не можеше да спре сълзите си.
Когато най-сетне успя да излезе от банята, от Младен нямаше и следа.
Младен седеше в пицарията на чаша бира и пържени картофки и чакаше дознател Матеев. На стола до него имаше рекламен найлонов плик на фото студио, пълен с двайсет хиляди лева и снимките на мъртвото момче.
Иван Матеев разцепи секундата. Влезе в заведението точно в уречения час. С това се хареса още повече на Младен.
- Здрасти! - поздрави той и двамата мъже си стиснаха топло ръцете.
- Желаете ли меню? - приближи се веднага симпатичната сервитьорка и се усмихна обещаващо и на двамата.
- Не. Ще взема от същото. Бира и картофки - поръча си дознателят.
Девойката тръгна да изпълни поръчката, а Младен я огледа хубавичко отзад и смигна съзаклятнически на следователя:
- Хубаво дупе. И как го върти само... - изкоментира я той.
- Да, симпатична е. Но не може да стъпи и на малкият пръст на приятелката Ви - каза събеседникът му.
- Вярно е. Приятелката ми е хубавка, но жените, приятелю, са като питиетата. Пиеш уиски. Пиеш. В един момент ти омръзва и ти се приисква да си пийнеш бира - разсмя се Младен и вдигна халбата за наздравица. - Да пием за бирата, приятелю.
- За бирата - отвърна Матеев.
Русокосата сервитьорка донесе поръчката и пъхна в ръката на Младен листче с телефонния си номер.
- Кажи сега как върви разследването? - попита той и прибра листа в джоба си с усмивка.
- Ами... върви. Спря на едно място и няма изгледи да тръгне някога.
- Нищо ново? - учуди се Младен.
- Нищо - смръщи нос момчето. - Съжалявам, че с нищо не мога да ти помогна. В България няма разкрити поръчкови убийства и изглежда и този случай ще влезе в статистиката, в графа „неразкрити".
- Този плик е за теб - посочи Младен с глава към стола с торбичката. - Там има и една снимка. Направи ми услуга и разбери кой е той и въобще всичко, което можеш да изровиш за него ще ми бъде от полза.
- Един от нападателите ли е? - стана сериозен дознателят.
- Засега не се знае - излъга Младен.
- Добре! Имам приятели от издирването. Мога да го намеря и прибера на топло.
204
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Не - отсече Младен. - Ситуацията е много деликатна. Не трябва да намесваме други хора, поне засега. Ако можеш да направиш справка за лицето сам - добре. Ако ли не, по-добре не рискувай.
- О' кей! Ще видя какво мога да направя и ще ти звънна утре следобед.
Изказването на момчето зарадва Младен. Той не очакваше толкова скоро да има резултат и така лесно да разкрие самоличността на нощния си гост. Плати сметката и се разделиха с Матеев. Срещата с новия му приятел и вниманието на русокосата палавница повдигнаха самочувствието му и той се хвана да се хили сам в колата. Сети се за Александра и усмивката и доброто му настроение на секундата се стопиха. Тръсна глава, за да я прогони от ума си. Не му се мислеше за нея. Тя принадлежеше на един друг грозен, изпълнен с проблеми свят. Не искаше и да я вижда. Не и сега, когато се чувстваше щастлив. И виждаше светлина в края на тунела. Не му се прибираше вкъщи, защото тя бе там. Реши да мине през детективската агенция. Да провери какво е свършило старчето. От опит знаеше, че ако иска една работа да се свърши добре, трябва да държи юздите на работниците си изкъсо.
- Г-н Николов, радвам се да Ви видя. Тъкмо се каних да ви звъня - посрещна го радушно детектива. - Влезте, влезте. Тъкмо и Ми-ленчо е тук, ще Ви запозная.
Младен прекрачи прага уверено. Изглежда късметът му отново заработи в негова полза. Днес е един прекрасен ден за мен - мислеше си той, докато се оглеждаше в огромното огледало в коридора на агенцията.