Видя в него един красив, прехвърлил трийсетте години мъж. Дрехите му подчертаваха стройната му фигура. Беше добре сложен и с малко физически упражнения постигаше завиден резултат. А правилните мъжествени черти на лицето го правеха направо неусто-им за жените. Намръщи се единствено на леко посребрелите си слепоочия, но изглежда те не попречиха на сладката Яна от пицарията да го хареса. Споменът за погледите пълни със сладострастни обещания, които му хвърляше синеоката, снежно бяла хубавица извика на лицето му нова усмивка.
- Добър вечер! - поздрави го Милен.
- Добър вечер! - подаде ръка на младия мъж Младен, без да го забелязва.
Милен стисна дланта му с лявата си ръка. Дясната му бе превързана и той я държеше високо до гърдите си.
- Какво се е случило с ръката ти? - попита Младен, докато се наместваше удобно на познатото му диванче.
- Вчера при акция го простреляли в дланта - избърза и обясни вместо младежа детектив Станков.
Миленчо неспокойно се размърда на стола и той проскърца из-дайнически. Нещо в мозъка на Младен прещрака и той се превърна отново в мислещо същество. Сега огледа Милен внимателно и това, което видя не му хареса. Познаваше човешката природа и ако трезвият му разум не се бе замъглил от похотливи мисли още от влизането си щеше да забележи, че младежът е жалка мижитурка и че ръката му е превързана.
„Проклетата Александра. Тя е виновна за всичките ми нещастия. Братята ми ме предупреждаваха, че тази пикла не е за мен. Защо не ги послушах? Като някоя шибана черна чума е тя."
Мина му през ума, че в този свят не съществуват съвпадения, и че със сигурност Миленчо, както бащински го наричаше детектива снощи му е бил на гости. На секундата той взе решение. Ще отмъсти за приятелите си и накрая ще убие черната чума, която съсипа живота му.
- Е! Каква е добрата новина? - попита Младен.
- Решихме случая, г-н Николов. И заслугата е изцяло на този младеж. - Станков потупа със задоволство рамото на Милен, а гордостта преливаше от цялото му същество.
Окуражен от думите на покровителят си, Миленчо взе нещата в свои ръце.
- Вие ми изглеждате умен човек, г-н Николов. Знаете как стават нещата в България.... И разбирате, че като ви предоставяме тази информация ние с баща ми... - след това обръщение той погледна с безцветните си сиви очички към възрастния мъж, а той щеше да се пръсне от кеф. - Та мисълта ми беше, че излагаме живота си на голяма опасност и съответно и цената при тези обстоятелства става вече друга - довърши мисълта си Миленчо и се взря очакващо в безразличното лице на Младен.
206
ОПАСЕН ЖИВОТ
„Де да можех същото да кажа за теб, че си умен."
- Колко? - попита на глас Младен.
- Трийсет хиляди - изръси набързо невестулката. Младен мълчеше.
- Сам разбирате, че тук става въпрос за вашия живот и за живота на Миленчо. Аз съм вече стар, но вие сте млади хора. Като ви разясним нещата, сам ще се съгласите.... - Станков заекна, като срещна погледа на Младен - че цената е нищожна. Имаме си работа с много опасни хора - помогна на храненика си детективът.
МЪРТВИ СТЕ! - каза на ум Младен, а на глас:
- Добре! Имате ги. Започвайте да ми разяснявате... - невъзмутимо отвърна той.
- Цялата история има предистория, г-н Николов. Ще се смаете, като разберете колко е малък светът и колко близо сме били всъщност... - започна Станков.
Младен губеше търпение. Детективът забеляза и започна да говори по-бързо:
-Аз май ви споменах, че синът ми... - той кимна към Миленчо. -работи като командос и че аз го подготвям да ме наследи и затова му доверявам всичко... Та, Миленчо с риск за живота, само и само за да помогне на своя старец усетил, че няколко негови колеги вършат разни тайни, незаконни неща. Да, той е умен млад мъж.
- Дайте по същество - едва се стърпя да не извърти очи Младен.
- Та той много бързо с хитрост успя да се внедри сред тях - излъга Станков, нямаше намерение да обяснява, че Командира беше негов стар приятел и той самият на времето го взе под крилото си и обучи, така както сега Командира обучава Миленчо. Беше му неприятно, че трябва да издаде Командира, но беше живял твърде дълго в помията на държавните служби и знаеше, че лоялност дължи само на себе си. Че нещата бързо се менят и всеки сам трябва да се грижи за бъдещето. А неговото бъдеще е Милен. - Тази групичка от десетима добре обучени от държавния апарат мъже от години поема мокри поръчки и изпълнява най-професионално на Балканския полуостров поръчковите убийства. Техният предводител или мозък е човек с прякор Командира. - Станков се разрови из разхвърляното бюро, намери това, което търсеше и зачете - Кирил Шопов Марински, на 58 години, от осем години е служител в Националната служба за борба с организираната престъпност, а преди това има петнайсет годишен опит в Шесто. Всички знаем, какво беше Шесто на времето - поясни той.