-Да, като Гестапо през Втората световна... - обади се Миленчо.
Младен този път не се стърпя и извъртя очи. При това му движение детективът побърза да продължи четенето:
- Женен, с две деца. Момче на име Ангел и момиче Андреа. И двете му деца живеят в Швейцария.
- За трийсет хиляди долара трябва да знаем и кой е поръчителят и имената на останалите в групичката. Нали така? - попита Младен.
- Знаем ги, г-н Николов, но преди да ви ги кажем ще трябва да ни внесете малък аванс? - обади се Миленчо, а алчното му мазно лице грееше от задоволство.
Младен можеше да се обзаложи, че гнусното лайно вече мислено беше похарчило парите му. Намръщи се и тъкмо, когато реши да го сложи на мястото му, баща му го изпревари:
- Не говори глупости, сине. С г-н Николов работим добре от отдавна. Имаме си доверие. Няма нужда от аванс. Поръчител е Гъбата, а имената на останалите са тук - той подаде на Младен списък с останалите имена.
- Добра работа! - похвали ги той. - До седмица ще си получите парите - надигна се да си ходи той.
- Чакай, Младене - спря го невестулката.
Младен го изгледа с убийствен поглед. Искаше му се още сега да убие нахалния копелдак.
- Какво смяташ да правиш? - попита го Милен.
Старецът пак замаза конфузната ситуация и спаси поне засега кожата на лайното.
- Какво ще прави г-н Николов с информацията не е наша работа, сине - той прегърна Младен през рамената и го насочи към вратата. - Удоволствие е да се работи за човек като вас. Радвам се, че сте доволен от нашата работа и се надявам и за в бъдеще да работим заедно, г-н Николов - подаде му ръка и се сбогуваха.
„По дяволите! Малката се оказа права. Гошо Гъбата се оказа в центъра на нещата. И всичко, всичко заради малката." Младен из-
208
ОПАСЕН ЖИВОТ
пита силна омраза към нея. Дори и за миг не си е помислял, че една путка може да му донесе толкова неприятности.
Прибра се вкъщи късно през нощта и като не я завари там, си отдъхна облекчен. Дълго беше шофирал безцелно из софийските улици в напразен опит да потуши омразата си към нея. Но пред очите му се редяха страшни и прекрасни картини. Усмихнатите лица на приятелите му, докато гуляят тримата в бардака на мадам Силвия. Майката на Ники по време на погребението и разбиращият поглед на Пламен, когато го остави сам, берящ душа в последните му минути живот в онзи омразен ресторант, кървящ. Още виждаше пред очите си мозъка на приятеля си. И, разбира се, лицето на Александра, докато се любят. Очите на Александра, докато го обираше. Лицето на Александра, когато уби пазача на язовира. Лицето на невинната убийца, когато я отвлече от бала. Знаеше, че ще я убие, но още не можеше. Чувстваше, че сега не е моментът и това чувство го караше да усеща вина, да се възприема като предател. Чувстваше се долен предател пред приятелите си. Неговите братя. Срамуваше се от себе си. Заради слабостта си.
„Какво е тя, по дяволите? Някакъв шибан ДЕМОН."
Свлече се на единия от диваните в хола и стисна глава в длани. Тя сякаш всеки момент щеше да експлодира. Стори му се като дежа ву. Напоследък му се случваше често. Погледът му сам се насочи към покафенялото петно на дамаската от девствеността на Александра. Скочи отвратен от дивана и се качи на втория етаж, но там застана в средата на коридора. Даде си сметка, че няма къде да влезе. Всяка стая на дома му беше омърсена от присъствието й. Обърна се и напусна собствената си къща.
- Браво, момчета! - поздрави малката си армия Командира. -Добре се справихте днес на тренировките. Най-добрите сте. - Огледа посърналите лица на деветимата мъже на масата. Те кимнаха в отговор на похвалата му. - Хайде, нападайте. Пържолите ще изстинат - подкани ги той.
- Майстор си на скарата, шефе - каза Жоро Ставрев, докато преглъщаше голямо парче сочно свинско.
Мъжете отново закимаха одобрително.
- За Петьо! - вдигна чашата си с червено вино за наздравица Милен.
Всички на отрупаната с храна маса настръхнаха. Напрежението във въздуха беше смазващо.
-Ти, копеле гнусно. Ти. Ти си виновен - пръски слюнка изпръс-каха храната на трапезата, докато изричаше думите Жоро. Зелените му очи светеха от омраза и се впиваха злобно в Милен. - Ти, червей гнусен. Ти трябваше да му пазиш гърба - сви в юмрук огромната си десница той и удари Милен в мутрата.
Командира скочи от мястото си и спаси най-младия член от групата. Останалите мъже стояха безучастни, но Командира знаеше, че и те мислят като Жоро.