- На отсрещния тротоар от кафето са изкарали масички навън. Искаш ли да седнем? Ще изпием по един горещ шоколад и ще ми разкажеш какво те тревожи.
- Добре!
Настаниха се удобно. Денят беше прекрасен. Необичайно топъл за месец март. Слънцето грееше. Тя получаваше високи оценки в училище. Майка и Бебчо са здрави и спокойни. Меги е щастлива. Започва нов етап в живота си. Александра имаше всички предпоставки да се чувства щастлива, но не беше. Истината е, че чувстваше с цялото си същество наближаваща трагедия. Страхът завладя душата й и въпреки че много й се искаше, не можа да се зарадва истински на новината на Меги. Дори напротив. Новото начинание на сестра й се стори маловажно.
- Хайде! Кажи ми какво става? Пак ли имаш неприятности с Младен? - подкани я Меги.
- С кой друг? Напоследък му се струпаха доста неприятности и той е страшно изнервен. Не може да спи нощем. Реагира странно и остро на най-елементарни ситуации. И това, разбира се, рефлектира върху връзката ни - описа в общи линии проблема си Александра, като по този начин спести грозните подробности на сестра си.
- Ох! Това ли било... Аз реших, че е нещо сериозно - реагира в типично нейния си оптимистичен стил Меги. - Та това е лесно поправимо. Трябва само на път за вкъщи да минем през доктор Вовачев-ски и готово. Има проблем, няма проблем - плесна щастливо с ръце Меги. - Сега вече можеш да бъдеш щастлива.
- Как така? Има проблем, няма проблем - не разбра Александра.
- Ох! Тоя Младен ти е изтрил хард диска. Откакто го срещна се държиш като мислеща блондинка.
Двете млади жени избухнаха в смях.
- Шът! По-тихо. Бебчо е задрямал.
Но Меги не можеше да спре да се киска:
- Майка вчера отишла в магазина и зад нея се наредил един грохнал дядка. Леля Вили, продавачката й разказала виц за блондинки и майка й отвърнала... Хи, хи, хи - захласваше се от смях
Меги. - Та майка й казала, че тя е мислеща блондинка, а дядката зад нея извикал... - не й достигна въздух от смях. - „Е, те такова животно нема!" Представяш ли си?
- Прав е човекът - успокои се Алекс и изтри сълзите от смях. - А и майка не е истинска блондинка, така че няма защо да се засяга.
- Така е. Обаче само да я беше видяла с каква физиономия се прибра вкъщи. И английската кралица не може да си докара такава възмутено-горда физиономия. А докато ми разказваше брадичката й потреперваше на твърдите съгласни.
Красавиците отново избухнаха в смях.
- Тре... треперенето трябва да е подсказвало силно душевно вълнение. - изкоментира Александра.
- Мм, да! - съгласи се Меги.
- Ох! Сиси, знаеш ли колко ми липсваше през последния месец и половина. Тоя Младен те обсеби изцяло. Виж, колко ни е хубаво, като си излизаме само двете.
- Вярно е! Обещавам в бъдеще да намирам повече време за такива разходки. Обещай ми и ти, че като почнеш работа, ще отделяш време за нас.
- Обещавам.
Платиха и си тръгнаха. Меги с веселия си нрав успя да разсее тревогите на сестра си и тя като че ли съвсем забрави за Младен.
Наближиха частната клиника и Меги се пъхна вътре. Александра остана да се чуди навън какво ли е намислила сега хитрушата.
След десетина минути излезе доволна и пъхна в ръцете на малката си сестра две зелени бележки.
- Ето, готово. Хайде сега към аптеката - изчурулика българският вариант на Пенелопе Крус.
- Как така готово?
- Тръгвай и не питай - отвърна Меги
В аптеката младите жени шашнаха фармацевтката.
- Добър ден! Две кутийки Нитразепам от пет милиграма и три опаковки Мапротилин от петдесет милиграма - изчурулика Меги.
- Момичета... тези лекарства се продават само със зелени рецепти.
- А, да! Ето, заповядайте! - издърпа Меги листчетата от ръцете на сестра си и ги подаде на аптекарката.
216
ОПАСЕН ЖИВОТ
Смаяната женица ги чете десет минути. След като се убеди, че всичко е наред и рецептите са законно изписани от лекар, им подаде кутийките.
- Триста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки -обяви им сметката тя.
- Триста двайсет и седем лева! - не повярва на ушите си Александра.
- Не. Триста двайсет и осем лева са. Плащай и да си ходим, че Марти се събуди - невъзмутимо й отвърна Меги.
- Ти луда ли си? - попита я Александра.
- Не аз, а ти. Не виждаш ли, че на рецептата пише твоето име -пошегува се Меги. - Хайде, плащай, вкъщи ще ти обясня.
Бебчо се размърда недоволно в количката и започна да плаче. Това я накара да се размърда. Плати и грабна пакетите, без да ги поглежда. Не можеше да понася плача на Марти. Сърцето й се късаше всеки път, когато малкият се разплаче. Бързаше да се прибере в къщи, да нахрани и успокои племенника си.
- Мамо... прибрахме се - провикна се Меги от вратата.