- Не се страхувай, прасковке. Аз ще те напътствам. Ти само се дръж за мен. Хайде да идем да поздравим организатора.
Тя потисна един стон. Гошо Гъбата беше последният човек, за когото искаше да се държи. Караше я да настръхва от погнуса.
- Мислех си за нас, ягодке. Вече се уморих да ми викаш чичо. Кога ще приемеш, че вече си зряла жена, а аз не съм кой знае колко по-възрастен от теб. Наричай ме Гого.
- Предпочитам да не го правя - отсече Александра. - И разликата във възрастта ни е трийсет години. И ако това не е кой знае каква разлика, ще изчакам да чукнеш сто и тогава ще започна да те наричам Гого. Ако доживееш, разбира се?
Гошо Гъбата прокара дебелите си къси пръсти през косата си и изгледа Александра със студени очи:
-Това ме изненадва, тиквичке! Мислех те за по-умна. Аз съм единственият ти шанс за по-добър живот. Ако си послушна, ще поставя света в краката ти. Ако ли не, ще те накажа и ще те върна в калта - изсъска злобно в ухото й Гошо Гъбата. И продължи с по-мек тон. - Аз правя услуга на майка ти, вземам те под крилото си. Представям те в обществото, а виж ти как ми се отблагодаряваш?
- Щеше да направиш услуга на майка ми, ако й беше казал къде е баща ми. И не искам да ме вземаш под крилото си - отвърна язвително Александра.
- Защо продължаваш да ме обвиняваш за изчезването на баща си? Нямам пръст в това. Не знам къде е.
- Така казваш сега. Но вие бяхте приятели, трябваше да му помогнеш.
- Това е отдавна отминало време, пъпешче. Не можех да направя нищо, за да го спра. Ето, започват да свирят валс. Ще танцува ме ли?
- Не, аз...
Той не й даде възможност да отклони поканата му, хвана я под ръка и буквално я завлече на дансинга, като разбутваше тълпата по пътя. Тя погледна отчаяно встрани, като че ли някой, би могъл да й помогне. Направи опит да се измъкне, но Гошо Гъбата я завъртя в танца. С ъгъла на окото си Александра видя един мъж да пристъпва към дансинга, и да се взира в нея. Този кратък поглед беше достатъчен, за да смрази кръвта във вените й. Това беше той, човекът, когото ограби и чийто шофьор уби! Господи! Какъв лош късмет! Успокои се, когато си спомни, че той няма да я познае.
- Успокой се, мандаринке, няма да те ухапя.
- Хайде сега почна и цитрусовите плодове. За теб, чичо Гошо, съм Александра - възрази тя. - Нито плод, нито зеленчук. Просто Александра.
- Ние сме стари приятели, сиренце! Познаваме се от много години. - И той се наведе към нея. - Ще бъдем повече от приятели, ако се съгласиш да ми станеш любовница.
За щастие танцът свърши.
- Да излезем ли навън за глътка чист въздух - предложи Гошо Гъбата, задъхвайки от под дебелото си туловище. Лицето му беше почервеняло като домат.
- Не, благодаря - отвърна Александра. - Тук има достатъчно въздух. И не съм променила мнението си от преди час. Казах ти преди, казвам ти го и сега, няма да бъда твоя любовница, чичо Гошо.
- Чичо, та чичо, опърничаво ананасче та...
Тя се завъртя елегантно на токчетата си и тръгна към масата, но спря внезапно, когато видя, че там седеше онзи мъж. С него беше още един, когото не бе виждала до сега. Александра искаше да се обърне и да избяга, но когато погледна през рамо, видя, че Гошо Гъбата се е запътил право към нея. Нямаше друг избор, освен да отиде при мъжа, за да избегне повторния физически контакт с Гъбата. Трябваше да се увери, че опасният мъж от Мерцедеса, няма причина да подозира, че тъкмо тя е крадецът убиец. Когато се приближи до масата, двамата мъже се обърнаха към нея с очаквателни погледи, но само единият привлече вниманието й. Красивото му лице не показваше нито един от признаците на пресищане и умора от живота, каквито беше забелязала в нощта на обира. Широките му рамене изпълваха шевовете на скъпия тъмен костюм, а прилепналите панталони ясно показваха, че анатомията му е едра не само от кръста нагоре. Кестенявата му коса беше само малко по-светла от кехлибарените му очи.
Цялото му същество излъчваше арогантност и разврат, беше от мъжете, които тя не харесваше и на които нямаше доверие. Приятелят му също беше красив и изглеждаше също толкова самоуверен.
-Александра, мушмулката ми, - чу се гласът на Гошо Гъбата зад нея, - нека ти представя г-н Младен Николов и нашия близък приятел Ники Нейков. Г-н Николов е собственик на най-голямата търговска фирма. Сигурно си чувала за „Кронос"?
Дали е чувала? Ушите й забучаха. Ограбила съм мафиот, помисли Александра, преглъщайки една буца в гърлото си, докато подаваше леко треперещата си ръка на Младен. Той пое ръката й, стисна я леко, обърна я с дланта нагоре и свойски много бавно я целуна по китката, като я гледаше нахално в очите. Александра усети топлия му дъх върху кожата си и издърпа ръката си, преди треперенето да я е издало.