- Я, да видя кой плаче - посрещна ги в коридора фината мислеща блондинка. - Ела при баба. На баба момчето. Защо плачеш Марти? Какво ти направиха тези калпазанки? - гушна внука си тя и започна да го успокоява.
- Капазананки - повтори Марти и посочи майка си и леля си.
- Калпазанки са, бабе. Знам. Купиха ли ти сокче тези кикимори, бабче?
- Не - отвърна й внука и спря да плаче.
- А те пиха ли кафе, бабе?
- Пиха, да. Шоклад. Бабко, сокче - заплака отново малкият.
- Как не ви е срам. Да седнете да си пиете топъл шоколад, а на детето и един сок да не се сетите да купите - скара им се тя.
- Ама, майко... Той спеше, когато седнахме в кафето - защити се Меги.
Майка й не я удостои с отговор. Само ги изгледа укорително и поклати глава.
- Не плачи, Мартенце. Сега само двамата с теб ще си пием сок в кухнята и няма да дадем на двете калпазанки.
- Няма дем... - повтори детето.
- Няма, разбира се. Те не заслужават. И вечеря няма да им даде баба.
Двете млади жени се спогледаха съучастнически.
- Останахме без вечеря! - въздъхна Александра.
- Той нали спеше в кафето? - попита я Меги.
- Да! Заспа още по пътя.
- Откъде знае, че сме пили топъл шоколад? - продължаваше да се чуди Меги.
- Не знам откъде знае, но в бъдеще трябва да внимаваме, какво говорим пред него. Скоро ще започне да ни клюкари - предупреди Александра сестра си.
- Той вече започна - отвърна Меги. И двете отново избухнаха в смях. Кикотеха се с глас.
- О-ox! Не съм се смяла така от години - хвана се Алекс за корема. - Ела да влезем в стаята ми и да ми кажеш най-накрая за какво са ми тези хапчета - прошепна тя.
Меги се излета на розовото диванче, а сестра й извади една кутия шоколадови бонбони от едно чекмедже.
- Яж бързо, че майка ако ни види, ще ни ги вземе.
- Голяма работа. Всъщност, ако не беше майка и нейните наказания никога нямаше да отслабна след раждането - изкоментира Меги и двете отново прихнаха да се смеят.
- Сериозно, Меги. Стига се хили, сега ми кажи за какво са ми тези хапчета.
- Елементарно, Уотсън. Ще ги даваш на Младен
- Досетих се. Само, че той никога не би се съгласил да пие хапчета.
- Значи ще ги пие, без да знае.
- И как ще стане?
- Не знам - замисли се Меги. - Дай кутийките. Александра изпълни нареждането на сестра си.
- Така! Да видим приспивателното. Нитразепам - разгърна листовката и зачете Меги. - Нитразепам е бензодиазепиново производно, което се характеризира с хипнотично...
- Колко хубаво! - възкликна Алекс.
- Нали! - съгласи се Меги. - Като глътне хапчето, можеш да го хипнотизираш. - Галима! Ти си добро момче. Шаптидей! Ти обичаш
218
ОПАСЕН ЖИВОТ
Сиси. Галима! Шаптидей! Ти правиш всичко, което ти каже Сиси -преправи си тя гласа, като вещица.
Но на Александра този път не й беше смешно.
- Иска ми се да можеше да е толкова лесно - промърмори тя. Меги я погледна съчувствено. Досещаше се, че не само нервни-
ченето на Младен е проблем, но реши да не разпитва малката си сестра. Знаеше, че когато бъде готова, сама ще сподели.
- Липсва ми Петко - очите й се напълниха със сълзи. Меги се приближи и я прегърна. - Снощи го сънувах умрял. Взираше се в мен. Сякаш ме обвиняваше за нещо. Аз го попитах къде е? А той отвори уста да ми каже, но вместо думи от уста му излезе проклетият пръстен.
- Кой пръстен? - попита я внимателно Меги.
- Как кой? Скапаният пръстен с рубина - не сдържа нервите си и повиши тон Александра. - От месец не можем да намерим скапания пръстен в двустаен апартамент - по-чист и подреден от аптека. Имам лошо предчувствие, Меги. Ужасно лошо предчувствие.
- Ще го намерим. Не се тревожи, Сиси. А Петко... Сигурно съвсем скоро ще се върне - опита да я утеши Меги. Но не й се получаваше. Тя си оставаше все така посърнала и угрижена. Познаваше добре сестра си и затова бързо смени тактиката. - Виж, какво... Напоследък не мога да те позная. Погледни се. Приличаш на смачкан картоф. И не спираш да мрънкаш и да се самосъжаляваш. Я се стегни. Ревеш непрекъснато. Това не си ти, Сиси.
Стратегията й подейства, физиономията на Александра за секунда се преобрази от смачкана мъченица на уверена млада жена.
- Права си. Няма да дърпам дявола за опашката с лоши мисли. Хайде! Чети сега как действа приспивателното.
Меги остана доволна от себе си. Бе сигурна, че тревогите на сестра й са безпочвени и всичко накрая ще се нареди. И зачете:
- Хипнотично, седативно, анксиолитично, антиконвулсивно и миорелаксиращо действие. На преден план всред спектъра на фармакологичните му ефекти е способността му да улеснява заспиването по механизъм, близък до физиологичния.
- Дълбок сън настъпва двайсет, трийсет минути след перорално приемане и продължава шест, осем часа. След събуждане не оставя сънливост. Приложение и дозировка: При възрастни се прилага 5-10 милиграма. Доза по-висока от 10 милиграма, като сънотворно средство не трябва да се приема!