- Тези малки хапченца са вълшебни - изкоментира Алекс.
- Как смяташ да му ги даваш?
- Ще ги стрия на прах. Малки са. Значи две щипки се равняват на две хапчета от по пет милиграма. Горе-долу на око...
- Не те ли е страх? - попита я Меги.
- Ако си позволявах лукса да се страхувам, досега щях да съм умряла.
Меги се изуми от отговора на сестра си, но предвидливо си замълча.
- А другите хапчета за какво са? - попита Александра.
- Успокоителни - отвърна Меги и побърза да извади другата листовка. - Ето. Мапротилинът притежава един добре балансиран спектър на фармакологична активност - антидепресивно и анкси-олитично действие. Бръм, бръм, бръм. Пля, пля... А, ето нещо на български. Той повишава настроението, повлиява благоприятно тревожното състояние, вътрешното напрежение и психомоторната потиснатост при депресивно болните. Приложение и дозировка: При възрастни лечението се провежда обикновено с дневна доза петдесет, седемдесет и пет милиграма, разпределена на два, три приема.
- Това вече е проблем. Няма как да му го давам два, три пъти на ден.
- Голяма работа. Ще му го даваш, само, когато си с него. В края на краищата... ние целим да е спокоен, когато е с теб - съобрази Меги.
- Права си. Ще го направя. Пък да става, каквото ще.
Двете се спогледаха заговорнически. Така, както стояха приличаха на малки момиченца, канещи се да извършат пакост.
- Ще взема хаванчето за чесън на майка, да стрием хапчетата -предложи Меги.
- Добре!
Заеха се за работа. Ученическото бюро на Александра се превърна в импровизирана криминална лаборатория за наркотични вещества. Стриваха, пресяваха, пресилваха.
- По-добре да сипем прахчетата в празни кутийки от кремове. Така, ако Младен ги види, няма да заподозре нищо - каза Меги.
220
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Гениална си! - похвали я сестра й и побърза да донесе кутийките.
- Кога ще се видите с Младен? - поинтересува се Меги.
- Нямам представа. Вчера сутринта се скарахме. Оттогава не ми се е обаждал.
Меги я потупа разбиращо по гърба.
- Не го мисли. Като го познавам... довечера ще е кацнал под прозореца. Не може да издържи без теб повече от двайсет и четири часа.
Меги не позна. Младен я потърси чак след петнайсет дни.
Чакаше я пред училището. Посрещна я с каменно лице и ледено отношение. Просто отвори вратата на Мерцедеса, без да я поздрави. Почти не я погледна, когато затвори вратата след нея и се настани на шофьорското място.
Мълчанието помежду им просто я съсипваше.
През дните на раздяла Младен свърши доста работа. С помощта на Матеев той откри домашните и мобилни телефони на всеки един от групичката за специални поръчки. Иван, както напоследък го наричаше Младен, направи нещо повече, снабди го с родословните им дървета. Младен разполагаше дори с адресите на вилите им. Копия от дипломите им. С марките и номерата на колите им. С училищата на децата им. Общо взето имаше информация за целия им живот.
Покрай работата Младен и Иван се сближиха. И изглежда Младен се сдоби с нов приятел. Това го радваше и му носеше някакво спокойствие. Но въпреки че харесваше дознателя, не му се доверяваше изцяло. Но пък и не се залъгваше. Бе сигурен, че новият му приятел и съратник се досеща кои са хората от списъка.
През тези дни, докато работеше, спеше или просто си почиваше в главата му беше само Александра. Мразеше я. Чувстваше необходимост да се освободи от нея. Дори когато излезе с Яна (сладката блондинка от пицарията), мислеше за Александра. Докато правеха секс с Яна в колата, се хвана да я нарича МАЛКАТА. За малко да му спадне пишката. Яна съвсем не беше малка. С ръст метър седемдесет и пет и с пищните си форми изпълваше ръцете му.
Реши да посети малката. Смяташе, да я осведоми за развитието на нещата. Да я увери, че когато се справи с проблема (а това щеше да стане съвсем скоро според предварителните му прогнози), ще й звънне. Ще й каже: „Сбогом! И всичко най-хубаво." И ще започне живота си наново. Без призраци, спомени и проблеми. Вече дори не искаше да я убие. Беше му безразлична.
Не смяташе, че й дължи, каквото и да било, но дали под влиянието на честния Матеев или просто от благородство реши да го направи. Все пак и нейният живот бе застрашен. И тя преживя всичко заедно с него.
Такива бяха плановете му, докато Александра не се появи на входа на училището. Сърцето му подскочи и заби лудо. Обърка се и страшно се ядоса на себе си. Когато тя срещна погледа му, го разбра без думи. Той го усети и изпита необяснимо чувство на принадлежност. Усещаше с цялото си същество невидимите връзки, които го свързваха с това момиче. Тя беше най-близкият му човек. Познаваше го такъв, какъвто е. Без маска и преструвки и го приемаше.