В мига, в който мина покрай него, за да влезе в колата му и той усети парфюма й... Плановете му се промениха. Той все още я желаеше силно.
Шофираше машинално в мълчание.
- Предлагам да отидем вкъщи, да хапнем спагети „А ла Младен" - наруши мълчанието той.
При тези думи Александра избухна в смях.
През последните дни, докато чакаше Младен да я потърси, се притесняваше най-много от момента на срещата им. Не знаеше в какво настроение ще бъде той. И това бе единствената й тревога. Не се съмняваше, че той ще я потърси и че все още я желае.
Напоследък изглеждаше перфектно. Различна и ефектна. Чувстваше се пораснала. Все още не беше намерила материали за флирта и импровизираше. Но импровизациите й даваха блестящ резултат със съучениците и съседските момчета.
Често се случваше да усеща погледите им върху себе си, когато си мислеха, че тя не ги вижда. Тогава се извръщаше изненадващо и виждаше в очите им интерес и глад. А веднъж й се стори, че вижда възхищение.
222
ОПАСЕН ЖИВОТ
Когато видя Младен да стои до колата, решителен и сериозен, й стана смешно. Зачуди се какво ли е намислил сега: Луд секс. Нежна любов. Скандал. Или романтична, откровена среща.
С него никога не се знаеше. Седна в колата и зачака какво ще се случи.
Предложението му да правят секс и веселия тон, с който го каза бе в разрез с сериозния му вид отпреди малко. Типично в негов стил.
След като добре се посмяха и двамата в колата, закачките и веселите подмятания на сексуална тематика продължиха и в кухнята. Младен за трети път се зае да й сготви спагети „А ла Младен".
- Дано пози път успея да ги опитам. Наистина умирам от глад -каза Александра, докато наблюдаваше как Младен демонстративно включва котлона.
Тя съблече якето си и разкопча горните копчета на ризата си. В къщата беше много горещо.
- Ако спреш да се събличаш има шанс да ядем - отвърна й той и за първи път от много време я прегърна и целуна с такава нежност, на каквато е способен само един влюбен мъж.
- Наистина съм много гладна - прошепна му тя. Младен измърка недоволно, но я пусна послушно. Спагетите наистина се оказаха невероятно вкусни. Тайната
била, че Младен слага в соса Карбонара няколко лъжици сос Бе-шамел.
Разположиха се в зимната градина на малка кръгла масичка. В началото на април слънцето напичаше по-силно. Младен отвори стъклената капандура на покрива. Свежият пролетен въздух изпълни помещението и тя усети топлината на слънчевите лъчи върху кожата си. Изглежда и на цветята им хареса, защото на Александра й се стори, че усеща по-силно екзотичния им аромат.
Хранеха се и се радваха на компанията си като постоянно поливаха спагетите с превъзходно Мерло.
Младен й разказа за разкритията по случая от последните дни и какво смята да предприеме. И двамата бяха доволни от развоя на нещата, въпреки че съзнаваха, че още са в опасност. Най-накрая откриха шанс да се справят с положението. Нищо, че все още имаше много неизвестни.
Привечер по молба на Александра, Младен я изпрати до дома. Днес не правиха любов. Прекараха един чудесен ден като приятели. Александра го почувства по-близък от всякога. В този мъж се бе влюбила. Не в ЧУДОВИЩЕТО.
Младен я покани да остане за през нощта, но тя отказа. Не искаше да го оставя с погрешното впечатление, че е жена на повикване. В края на краищата, тя не беше проститутка, та Младен, когато му се прииска да я ползва, а когато не... да не й се обажда с дни. Затова отказа поканата му като се оправда с майка си. И въпреки мотивите си, прие пачката банкноти от по сто лева, които Младен пъхна в чантата й на раздяла. И изобщо не се почувства като проститутка.
След като остави малката пред тях и хубаво я нацелува, той подкара колата към квартал „Драгалевци". Един от скъпите квартали в София. До скоро и той беше село, като неговия квартал „Бояна", но София бързо се разрастваше и селцата Бояна, Драгалевци и Симеоново се превърнаха в квартали на столицата, а селяните в тях - в милионери. Бяха разположени в полите на планина Витоша, само на десет-петнайсет минути път с автомобил до центъра на столицата. С чистия си въздух, красива природа и удобно географско разположение кварталите бързо се превърнаха в предпочитано място за живеене на българския елит. В тях мирно съжителстваха родни звезди, политици, мафиоти, благородници и горди наследници на парцели в скъпите квартали. Декар земя с малка къщичка в средата струваше милиони. Само за няколко години красиви къщи с модерна архитектура и подобни на палати резиденции замениха селските колиби.