При един такъв наследник на няколко десетки декара земя отиваше сега Младен. Чичо Киро, бивш любовник на майка му продаде преди две години три парцела от наследството си на ключови фигури в политиката и с парите и с връзките си изведнъж се превърна в много влиятелен и уважаван човек.
Огромната три метрова порта от ковано желязо се отвори и Младен плъзна Мерцедеса плавно в предния двор на чичо Киро. Всичко в този имот беше с огромни размери. Къщата, дърветата, дворът.
Младен се измъкна от колата.
- Къде е шефът? - попита той охраната.
224
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Отзад, при басейна - отвърнаха му те.
Младен заобиколи къщата и се озова в кралски аранжирания заден двор на Киро. В единия му край имаше басейн с олимпийски размери и той тръгна по красиво осветената алея към него.
-А, Младенчо! Добре си ми дошъл! - посрещна го чичо му. Облечен с раздърпано долнище на анцуг и лекьосан, стар суитчър. Прегърна го бащински и омаза скъпият му костюм с щипката за барбекю в дясната му ръка.
С мазната си стърчаща коса, изпъкнали като на жаба безцветни очи, огромния си грозен нос, неестествено малката си тънка устичка и раздърпано облекло Киро приличаше на шейсет годишен строителен работник, зидаро-мазач, а не на уважаван милионер, какъвто беше.
Младен погледна над рамото му и видя добре познатата му от медиите физиономия да седи на масата до барбекюто в същия раз-дърпан вид, като на чичо му.
- Я да видя какво си ми донесъл... Червено винце. Браво, моето момче. Ела сега да ви запозная - подкани го Киро и грабна от ръцете му четирите бутилки скъпо червено вино.
- Здравей! - поздрави го мъжът, нагъващ шопска салата с много лук и кебапчета от китайски порцелан и сребърни прибори.
- Добър вечер! Г-н Министър председател - отвърна Младен и се здрависа топло с премиера на България.
- Зарежи официалностите, момче, ами сипи от това, което си донесъл преди Кире да ги е скрил - отвърна премиерът и кимна към бутилките вино.
- Ами ще ги скрия, аз да не съм циция, като тебе бе, Ваньо - подкачи го Кире.
Младен сипа вино в три чаши, докато слушаше как зрелите мъже се подкачат като деца.
-Аз ли съм циция? - възмути се Иван. - Като дойдеш у нас, аз те храня с пържоли, не с кебапчета.
- Тия кебапчета са от чисто месце - защити се Киро. Грабна едно огромно кебапче от скарата с щипката и го размаха гордо под носа на премиера.
- Метни ми ти една пържола на скарата, пък ти си яж кебапчетата - подкани го Иван, топна залък хляб в соса на салатата и бързо го лапна.
-А, пържола искал - мърмореше стиснатият Киро. - И къде ще я сложиш тая пържола, като няма и за час четири кебапчета сгъна?
- Не бил циция, а хапките ми брои - обърна се премиерът към Младен. Отпи от виното и одобрително закима. - Какво е това вино? Много е добро! - взе бутилката и с интерес заразглежда етикета.
- Испанско. Реколта 89 година. По две и триста бутилката. Трябва да е добро - обясни Младен.
Иван подсвирна.
- Винаги ли му носиш такива вина? - попита той Младен.
- Имаме си традиция.
Премиерът се извърна назад към Киро, който слагаше в огромно плато от рядък китайски порцелан последните кебапчета.
- Кире, аз защо не съм пил досега от това, дето ти носи Младен?
- Ще пиеш ти... - замърмори Киро под огромния си нос. - Това вино е за познавачи, не за консуматори като теб. Ти не различаваш Пелин от Каберне Совиньон - тръсна сърдито платото на средата на масата, седна и забеляза бутилката. Очите му светнаха от възбуда. - Я го виж ти! За две минути ти обърнах гръб и си преполовил бутилката.
Младен се разсмя. Разговорът, на който ставаше свидетел искрено го забавляваше.
- Вечерта е хладна, Кире. Трябваше да се сгрея с нещо - изхит-рува Иван и смигна заговорнически на Младен. - Я отвори още една бутилка, че застудя.
- Като ти е студено, облечи си якето. Нема да ти дам да изгълташ пет хиляди лева на екс - сопна му се Киро.
Довършваха третата бутилка вино, когато Кире го подкани да мине на въпроса.
- Кирил Шопов Марински, по прякор Командира. Работи в НСБОП на ниска длъжност, но е голяма работа. Думата му се чува на високо.
Премиерът поклати разбиращо глава.
- Знаем го Командира. Мъж на място. От старата генерация. Не останаха вече такива хора, Кире...
- Вярно е. Малко сме. Но и адашът си го бива - отвърна Киро.
- Е, казвай, Младене? За какво се сдърпахте с Командира? -попита премиерът.
226
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Не сме се сдърпали. Ние не се познаваме. Но той и момчетата му са ме погнали. Не разбирам защо? Аз си гледам моята работа. Не си пъхам носа, където не трябва - обясни Младен.