Елегантна служителка му отвори вратата на кабинета на премиера.
Като видя госта си, Иван Кръстев заобиколи бюрото и прегърна топло стария си приятел.
- Как си, Киро? - раздруса силно премиера рамената на Командира. - Като изключим факта, че си разширил летището на темето... добре изглеждаш. От кога не сме се виждали? Има ли година?
- Малко повече - искрено се зарадва на Банката Командира. -И, като гледам за това време и ти си лъснал пистата - пошегува се с плешивостта и той.
- Не само съм я лъснал. Ами съм я и посребрил по краищата. Тая година било модерно среброто, та викам и аз да съм в крак с модата.
- Няма да срамиш България, като летиш по света, я - съгласи се Командира.
- За нищо на света. Аз следвам модните тенденции повече от Виктория Бекъм. Само тя ми е конкуренция - пошегува се Иван. Той го покани да седнат на дивана и наля коняк.
Командира отпи голяма глътка с удоволствие. Имаше нужда от нещо силно за пиене.
- Добро е!
- Президентът на франция ми го подари - отвърна премиерът и наля отново.
- Така ли? Разбират тия французи от коняк - констатира той и веднага схвана колко глупаво е прозвучал.
Двамата се разсмяха.
- Кажи сега, стари приятелю, защо си смятал да ми звъниш? -попита го Иван.
- Давам думата първо на министър-председателят - подсмихна се Командира над ръба на чашата.
- Е, аз исках да се покажа културен като оставя първо госта да говори... Ама ти ми сецна мерака. Е, щом настояваш...
Иван стана сериозен и погледна приятеля си от детските години право в очите.
- Става въпрос за Младен Николов - започна премиерът. Командира се смая от изненада.
Реакцията му не убегна на премиера.
- Виж, Киро... Знаеш, че аз не ти се бъркам в тези работи, но този път се налага. Какъвто и ангажимент да си поел за момчето, трябва да го нарушиш. Младен не е кой да е. Той е наше момче. А ние си пазим хората. Нали, приятелю?
- Точно така - кимна Командира. - Имаш думата ми - той се почеса по плешивото теме. - Мамка му! Трябваше да се сетя, че е наше момче. Да знаеш само какви ядове ми създаде. - Командира се усмихна. - Не съм имал такива проблеми от осемдесет и четвърта.
- Айде бе! - не повярва Иван.
232
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Честно ти казвам. Куражлия е тоя Младен. Мъжко момче. Радвам се, че е от нашите. Да ти призная такива като него рядко се срещат в днешно време. От известно време, без да го познавам, започнах да го уважавам. Така де, привързах се - смигна на приятеля си Командира. - Човек като остарее омеква бе, Ваньо. Какво се хилиш? Ти си ми набор. Знаеш как е.
- А, а! - поклати глава премиерът. - Не знам при теб, как е, ама аз още съм твърд като желязо.
- Да бе - осъмни се Командира схванал шегата.
- Честно ти казвам. Е, и жената ми е свидетел. Всяка сутрин преди да го изпикам й го показвам. Да му се порадва отдалече -каза премиера и голямото му шкембе се разтресе от смях.
Командира избърса сълзите от смях и набра номера на Йоско.
- Йосе! Отменям заповедта - заслуша се в отговора и затвори доволен. - Готово! - обърна се той към Иван.
- Не е само това - премиерът бръкна в джоба си, извади лист хартия и го подаде на Командира. - Това е номерът на Младен. Звънни му. Вижте се. И чуй какво иска да ти каже момчето.
- Смятай го за свършено - отвърна Командира и побърза да прибере листа на сигурно в джоба си.
- Сега е твой ред - подкани го недвусмислено министър-председателя.
-Ами то е свързано с Младен.
Сега беше ред на премиера да се учуди.
- По поръчка на Гошо Гъбата. Знаеш го от партията „Съединени демократи за силна България" - поясни той.
- Знам го тоя шопар - отвърна премиерът.
- А. Та по негова поръчка министърът на вътрешните работи издал устна заповед за уволнението ми. Цяла сутрин лизльото Атанасов се гаври с мен.
- Я ги виж ти копелдаците как надигат глави - възмути се Иван и поклати заканително глава. - Не се тревожи. Още днес ще ги сложа на мястото им.
- Работата е там, че аз наистина искам да се пенсионирам, но сега не мога да го направя. Някак си не си се представям да правя душевна свирка на Атанасов.
Премиерът схвана какво иска приятелят му.
- Как искаш да стане? - попита той.
- Нека бъдем великодушни... Да му дадем възможност да си пусне молба за напускане.
Иван се подсмихна под мустак.
- Смятай го за свършено - обеща той.
Разделиха се още по-топло, убедени в приятелството си.
На следващата сутрин майор Атанасов се разписа под молба за напускане със задна дата, събра личните си вещи в огромен кашон и завинаги напусна редиците на МВР.
Мястото му зае кадърен петдесет годишен полковник, близък приятел на Командира.
234
XI.
Два часа след доброволното напускане на Атанасов, Гъбата изхвърча като фурия от сладкарницата на хотел „Радисън", оставяйки министъра на вътрешните работи притеснен да се черви пред персонала и неколцината други посетители на сладкарницата.