След като научи, че министърът не само не е успял да уволни Командира, но и че жалкият му опит е дал основание на Командира да се отърве от прекия си началник, зет на генерал Юруков, политически съмишленик и познайник на Гъбата и да назначи свой човек го вбеси.
Избухна. Без да се съобразява с обстановката, започна да крещи и обижда министъра. Хвърли чашата си с чай в лицето му, докато крещеше НЕКАДЪРНИК. Чашата удари министъра по брадичката. Падна на пода и с трясък се разби на хиляди малки парченца. Накрая салонният управител се принуди, придружен от двама охранители да го помоли да напусне заведението.
Гъбата крачеше по жълтите павета към паркинга и вътрешно кипеше от гняв. Не само че не избоде очите на Командира, но му изписа и вежди. Отпуснатите му лоести бузи трепереха от злоба. Сега Командира със сигурност знаеше кой е поръчал уволнението му. Не само знаеше, но се и чувстваше силен. Гъбата целеше с този ход да му покаже кой е шефът. Да всее респект. Страх. Да постави Командира на колене. А се оказа, че той сам клекна пред Командира. „Мамка ти. Лайно меко. Кой те направи тебе министър. Шибаняк некадърен." - псуваше на глас министъра той.
Наближи паркинга, извади ключовете на чисто новото си служебно БМВ и отдалече натисна бутона за отключване.
Експлозията огласи малкото площадче. Ударната вълна го отблъсна назад леко и ушите му писнаха от мощната експлозия. Чуваше сякаш отдалече задействалите се от силния звук на експлозията аларми на другите коли.
Вятърът блъсна в лицето му лют дим. Той не му обърна внимание. С насълзени очи гледаше три коли да горят на паркинга, а между тях обхванати от пламъци горяха остатъците от експлодирапото му чисто ново БМВ.
- Целели са сплашване. Не са искали да ви взривят - обясняваше му един от полицаите, докато го караха с патрулната кола към къщи. Отдъхна си облекчено, когато най-сетне пристигнаха и той слезе от колата. Едва изтрая брътвежите на полицаите. Те ще му разясняват на него с какви експлозии и детонатори какво се цели. На него. Та той беше гуруго на експлозивите. Експлозиите са негова запазена марка. Той ги наложи в България.
Тези мисли занимаваха ума на Гошо, докато слизаше от асансьора на етажа си. В баровската кооперация на последния етаж имаше само два мезонета и той веднага забеляза, че вратата на неговия е отворена леко. За миг се поколеба дали да не извика полиция, но бързо се отказа.
Бръкна под мишницата си и извади от кобура пистолет Берета. Зареди, колкото е възможно по-тихо и отвори широко вратата. В апартамента цареше мрак. Вмъкна се вътре пъргаво и с рязко движение със свободната си ръка светна лампите. В апартамента му беше хаос. Мебелите във всекидневната бяха преобърнати и счупени. Шкафовете и чекмеджетата отворени и изсипани. Някой беше тършувал и съсипал дома му. Обиколи долу и се качи на втория етаж, все още с зареден пистолет в ръка. Всичко беше на горе с краката. Даже матракът на спалнята му бе нарязан. Застана на прага на кабинета си. И тази стая не беше пощадена. Книжата и книгите му се търкаляха по земята. Нещо върху опразненото му бюро привлече вниманието му и той стъпи върху безценните си документи.
Върху бюрото му лежеше един единствен лист хартия. Той прочете текста.
„Всеки грешник може да спаси душата си чрез разкаяние. Твоето струва 250 хиляди долара. Имаш седем дни. Плати. Покай се и Господ ще ти даде опрощение. Или дяволът ще вземе душата ти."
Ситни капчици под избиха по челото му.
По същото време Командира седеше в удобното си кресло в просторния си хол и със задоволство слушаше доклада на Жоро за навременните мерки предприети срещу Гъбата.
Александра чу домашния си телефон да звъни, още щом влезе във входа. Взе на бегом стълбите до втория етаж, отключи и се втурна през коридора към телефона, като остави външната врата отворена с ключа на бравата.
236
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Здравей, малката! - разпозна на секундата тя гласа на Младен.
- Здрасти! - едва си поемаше въздух тя. След кратка пауза чу Младен да я пита:
- Защо си задъхана?
- Правих секс с непознат и тъкмо свършихме. Затова. - пошегува се тя за негова сметка.
Слушалката заглъхна. Тя изчака още няколко секунди и като не получи отговор на закачката каза:
- Шегувам се, глупчо. Връщам се от училище. Чух телефонът да звъни от първия етаж и тича... - спря, когато се усети, че си говори сама. Младен беше затворил.
- Е, много хубаво, този надут глупак и от майтап не разбира. -говореше си тя сама. Майка й, Меги и Бебчо бяха излезли на разходка и тя реши да направи баница със сирене за следобедна закуска, докато ги чака.