Тъкмо си бе събула обувките и се канеше да затвори външната врата, когато Младен се появи, като от нищото на прага й. Смръщеното му лице и дъхът, който излизаше на пресекулки от ноздрите му я накараха да отстъпи уплашено.
Младен се вмъкна в апартамента и затвори вратата след себе си, без да чака покана. Приближи се към нея, като през цялото време пръхтеше като бик. Александра реши, че синузитът му пак се е възпалил. Обаче сгреши. Било е знак на силно емоционално вълнение, защото Младен я сграбчи за предницата на блузата и я повдигна на метър и половина от земята.
- Какво каза, че си правила? - попита я той с тихо ръмжене, а лицето му се бе изкривило грозно от злоба.
Тя виждаше трептенето на мускулите и жилите на врата му и разбра, че той едва сдържа гнева си.
Преглътна с мъка и се постара тонът й да прозвучи максимално спокойно и уверено.
- Прибирах се от училище... - започна бавно и внимателно тя. -Влязох във входа и чух телефонът ми да звъни. Тичах по стълбите, изморих се и се задъхах. Затова, като вдигнах звучах по този начин - тя го погледна в очите, но положителна промяна нямаше. -Разбираш, нали? Защото тичах по стълбите... - отново го погледна, но никаква промяна нямаше и тя продължи да обяснява. - И понеже получих днес шестица на класното по литература, а това означава, че се освобождавам от последната матура, бях в добро настроение и реших да се пошегувам с теб - пак никаква промяна. - Мислих, че ще е забавно, но сега не съм толкова сигурна. Младен изръмжа и я пусна.
Тя реши, че почти е овладяла ситуацията. Най-лошото бе минало.
- Има ли нещо за ядене? Много съм гладен - уведоми я Младен.
Александра го погледна, така, както човек гледа НЛО както при първата им среща.
- Ела в кухнята да видим какво е готвила майка за обяд - предложи тя. Младен я последва в кухнята.
Тя намери таратор, пиле с ориз и две парчета от любимия сладкиш на Меги - Негърче. Предложи на Младен, а той поиска от всичко по малко. Александра побърза да го изпрати да си измие ръцете. В мига, в който вратата на банята се затвори зад Младен, тя хукна към коридора. Извади жълтата кутийка от крем за лице от дамската си чанта и я занесе в кухнята. За миг се поколеба. Дали да сложи две щипки успокоително в таратора, или по една в таратора и в ориза. Накрая реши да сложи по една на ястие. Опасяваше се, че лекарството е горчиво и Младен може да го усети.
Сервира му и мълчаливо го наблюдава, опряла брадичка с ръка как поглъща лакомо ястията на майка й.
Докато довършваше десерта Младен, Александра забеляза действието на успокоителните на лицето на любимия си. Мускулите на лицето му се отпуснаха и чертите му заеха нормалните си биологични черти. Движенията му станаха по-спокойни и координирани.
Младен довърши Негърчето, избърса устата си със салфетка и й се усмихна.
- Благодаря ти, малката. Беше много вкусно - надигна се от стола и й лепна звучна целувка.
- Радвам се, че ти хареса. Ще кажа на майка, че си оценил високо кулинарните й постижения.
Той я огледа изпод вежди.
- Сърдиш ли ми се?
- Не! - рязко му отвърна тя.
- Ела тук, малката.
238
ОПАСЕН ЖИВОТ
Младен се пресегна и я придърпа в скута си. А тя зае отбранителна позиция, като подпря длани на широките му гърди.
- Не се цупи - целуна я по нослето той. - Вярно, че реагирах малко рязко, но това е, защото ми пука за теб.
Тя смръщи носле. Впери поглед в най-горното копче на ризата му и започна да го върти.
- Сърдита съм ти. Беше много груб и не знам дали ще мога да ти простя. Освен... - тя го погледна в очите.
- Освен? - вдигна вежди развеселен Младен.
- Следващата седмица в Милано организират модни дефилета на дизайнери от източна Европа. Лелята на една моя съученичка ще участва и ми подари два пропуска с места на първия ред. Мислех си, че ако отидем, това ще е една малка компенсация за мен - тя отново го погледна тъжно. - Не знам. Възможно е в един толкова романтичен град, като Милано да успея да ти простя - довърши Александра.
Младен се намръщи:
- Изключено. До края на месеца не можем да си позволим до Банкя на минерални бани за ден да идем, та камо ли в Милано за седмица.
Тя се опита да стане от скута му, но той я задържа.
- Чакай! Не се сърди за глупости, малката - целуна я нежно по шията той. - Има много важни неща, които трябва да свършим тия дни. Когато всичко приключи, ще отидем в Милано, Париж и където поискаш, но не сега.
Александра стана сериозна.
- Нещо се е случило. Нали?