– Ханс Вито, Куонтико. – Усмивката му стигна до светлосините очи. – В събота бях в слънчевия Сан Диего и преследвах беглец там. Искрено мога да заявя, че това ми липсва.
– Вчера по телефона казахте, че преследвате трима от избягалите затворници на север – рече Тайлър и им направи знак да си налеят кафе.
Виго си наля, сложи сметана и захар и даде на Бианки пластмасова чаша с чисто кафе.
– В събота Мич ми се обади, че единият избягал затворник е бил забелязан в Солт Лейк Сити. Срещнахме се там, но не го открихме. Проследихме дирите им до Покатело, но не можахме да определим точното им местоположение. Свидетелка в ресторант за бързо хранене предполага, че е видяла единия. – Той извади снимката на Дъг Чапман от досието. – Не видяла кола на паркинга, затова разпитахме в мотела на отсрещната страна на магистралата. Управителят не ни помогна много, но смята, че е видял Дохърти. – Виго сложи снимката на Арън Дохърти пред Тайлър.
– Снощи ми ги изпратиха от централата ви – отбеляза Тайлър.
– Добре. Разпространете ги. Тези са последните трима избягали затворници все още на свобода и искаме да ги заловим, преди да са наранили някого.
– Мъжът по телефона ми каза, че Дохърти има снимка на жена. Мисля, че знам коя е.
– Джоана Сътън – прекъсна го Мйч Бианки.
Тайлър се втренчи в него. На врата му запулсира вена.
После се обърна към Виго:
– Щом сте знаели, че Джо е в опасност, защо не ми казахте снощи?
– Разбрах го едва преди няколко часа – отвърна той.
– Свързах се с колегите, които преглеждат личните вещи на затворниците. Дохърти има богата библиотека. Повечето книги са от Джоана Сътън. Подчертал е някои откъси. Очевидно ги е препрочитал много пъти.
– Снощи говорих с Джо и ѝ казах да си отваря очите за тримата бегълци – рече Тайлър. – Изпратих ѝ по факса снимките от полицейските досиета. Тя ще внимава. Но на Южния път има лавина и предупредих шерифите на окръг Мадисън и Източен Айдахо. И те са нащрек. Времето обаче е лошо и не могат да отидат там. Джо потвърди, че нямат човек без резервация.
Виго въздъхна с облекчение.
– Добре. И можем да го използваме като наше предимство.
Бианки погледна мобилния си телефон.
– Трябваше ли да го взимаш? – попита Виго.
– Не – отговори той и го прибра в джоба си.
– Как? – обърна се Тайлър към Виго.
– Знаем, че Арън Дохърти се опитва да намери Джоана Сътън. Знае къде живее или поне има обща представа. Ако стигнем първи до хижата, може да му устроим клопка.
– Няма да използвам Джо като примамка – заяви Тайлър.
– Тя не е примамка. Той вече я е взел на прицел. Ако отидем там преди него, ще я предпазим и ще заловим убиеца.
– Трябва да го открием, преди да стигне набелязаната цел. Джо е преживяла достатъчно голяма трагедия в живота си и не трябва да бъде тормозена от някакъв психопат.
– Познавате ли я добре?
– Да.
– Тогава знаете, че съпругът ѝ и синът ѝ са били убити преди четири години – безцеремонно попита Бианкй.
Тайлър кимна:
– Какво имате предвид?
– Мъжът, убил съпруга ѝ и сина ѝ, е бил в съседната килия до Арън Дохърти.
Шерифът се замисли върху информацията и настръхна:
– Не разбирам. Дохърти има ли нещо общо с убийствата?
Виго вдигна ръка.
– Не, но смятаме, че Дохърти е убил Линкълн Барне – човека, осъден за убийствата. Преди две години Барне е бил наръган със собственоръчно направен нож в столовата на затвора "Сан Куентин". Никой не е видял нищо или поне не казват. Надзирателят предполага, че извършителят е Дохърти, но не може да го докаже.
Тайлър се замисли.
– Защо Дохърти е имал зъб на Линкълн Барне и какво общо има това с Джо?
– Смятаме, че Дохърти е разбрал защо Барне има смъртна присъда и в пристъп на извратена маниакалност го е убил, за да отмъсти за Джоана Сътън.
– Нима намеквате, че Джо е...
Виго погледна гневно Бианки и после лицето му отново придоби безстрастното си изражение.
– Госпожа Сътън не е заподозряна в нищо, шерифе. Безпокои ни методът на действие на Дохърти. И преди това е бил обсебен от жени, вероятно повече от двата пъти, за които знаем. В гимназията, когато е бил осемнайсетгодишен, е обезобразил приятелката си, бил е осъден на пет години и е излязъл след две. Втората е била Ребека Оливър.
– Актрисата – отбеляза Тайлър.
Агентът кимна.
– Дохърти я е обезобразил, когато е отхвърлила опитите му за сближаване. В доклада си до полицията тя пише, че той си е създал цяла фантазия за нея, когато се появил в дома и. Разрязал лицето ѝ, избягал и се скрил. Полицията го издирвала, но той се криел. Два месеца по-късно убил нея и приятеля ѝ в дома ѝ, докато госпожица Оливър се възстановявала след пластична операция.