– Не го води повече тук. – Дядо се втренчи гневно в майката на Арън. – Няма да ти позволя да накараш Лоти да преживее всичко отново. Плаче по няколко седмици, след като вземеш момчето.
– Той ти е внук. Твоята плът и кръв – отвърна майка му.
Никой не знаеше, че Арън подслушва. Умееше да се крие. Хората не го забелязваха дори когато не се криеше.
– Казах ти, че ще го вземем, ако престанеш да идваш.
– Няма да ви дам сина си!
– Но бързо би го продала, нали?
Баба Лоти влезе в стаята. Очите ѝ бяха насълзени.
– Джинджър, обичам Арън. Моля те, нека остане при нас. Ние ще се грижим за него. Ще му дадем хубав, стабилен дом.
– Ами аз? Той е мой син!
– Не си се държала като майка от деня, в който го роди! – обвини я баба Лоти. – Оплакваше се, че си напълняла, и после си направи операция да ти приберат корема!
– Как да се грижа за сина си, когато нямам съпруг? Не сте научили сина си да се грижи за онова, което е негово.
– Не намесвай Джо.
– Той се забавлява няколко минути и после се измъкна от отговорността, но аз трябва да плащам до края на живота си, така ли?
– Отсега нататък ние ще се грижим за Арън. Ще ни отстъпиш родителските права.
Арън седеше в ъгъла, увил ръце около краката си, облегнал гръб на стената и затаил дъх. Не знаеше какво иска. Майка му страхотно му липсваше. Обичаше уханието ѝ и му харесваше да го прегръща и да го хвали, че е голям мъж. Дядо му обаче беше умен, а баба Лоти му разрешаваше да оближе лъжицата, когато правеше курабии със захар. И му казваше, че е най-добрият ангел в училищния хор...
Мама дори не дойде на концерта.
Искаше да бъде с майка си, но не желаеше и да се разделя с дядо и баба.
Какво означаваше родителски права? Баба и дядо понякога разговаряха, когато мислеха, че той спи. Говореха лоши неща за майка му. Особено дядо. Защо мразеше мама? Защо не можеше всички да живеят заедно и да бъдат щастливи? Защо мама го караше непрекъснато да се мести и да живее с непознати?
– Колко?
Баба Лоти изхлипа.
– Нямаме много пари, Джинджър! Ще купим на Арън храна и дрехи и ще започнем да събираме пари за колеж...
Майка му се изсмя:
– Колеж? Аз не съм учила в колеж. Обичам Арън и той е мой. Арън е единственото нещо, което е изцяло мое, и няма да ми го отнемете, освен ако нямате убедителна причина да ме накарате да се откажа от родителските си права.
Последва мълчание.
– Махай се – рече дядо му. Гласът му беше едва доловим, но Арън се разтрепери.
Не, мамо, не искам да тръгвам.
Баба Лоти се разплака. Хукна към ъгъла и видя Арън. Очите ѝ се отвориха широко и го грабна в прегръдките си.
– Обичам те, Арън. Винаги ще те обичам. – Сълзите ѝ намокриха лицето и ризата му. Искаше да ѝ каже, че и той я обича, но от устата му не излезе звук.
– Арън! – извика майка му.
Баба Лоти понесе момчето към всекидневната.
– Джозеф, може да я съдим за родителските права. Ще се борим за него.
– Никой съдия няма да даде родителски права на баба и дядо, когато бебето има жива майка – изсмя се майка му.
– Арън вече не е бебе, Джинджър – възрази баба Лоти. – Той е малко момче и ти ще съсипеш живота му.
В очите на мама блесна гняв.
– Да съсипя живота му? Както вие съсипахте живота на вашия син? Дайте ми момчето.
– Джозеф! – извика баба Лоти.
– Дай ѝ го!
– Не!
– Лоти, моля те – каза дядо с такъв глас, сякаш щеше да се разплаче. – Мисли за Арън. Това не е хубаво за него.
Баба ридаеше. Мама го издърпа от ръцете ѝ.
Двамата тръгнаха, без да проронят нито дума повече.
– Добре ли ги нарязах? – попита Арън. Не разбираше защо гласът му е дрезгав.
Портър сложи ръка на рамото му.
– Много добре, синко.
В стаята влезе Джоана. Погледна го и леко се усмихна.
– Станали сте рано, господин Милър.
– Джон.
– Джон, Да, извинявай. – Тя си наля кафе и добави сметана и захар. – Ще занеса закуска и обяд на семейство Троцки и на студентите и ще проверя дали се нуждаят от нещо друго. От метеорологичната служба очакват още снеговалежи следобед, а искам да отида да пресрещна Уайът и момчетата, колкото е възможно по-скоро.
– Аз ще отида да видя гостите – предложи Портър.
– Няма проблем. Ще ми отнеме само няколко минути.
– Защо не вземеш Джон?
– Няма да се бавя...
– Малко се безпокоя за факса от шерифа, Джо.
Арън погледна Джоана: