– Какъв факс?
Тя махна с ръка, сякаш не беше нещо важно.
– Двама избягали затворници. Тайлър... шерифът Макбрайд мисли, че са в района, но в това лошо време никой не може да се добере дотук.
– Имаш ли описание?
Портър извади снимките от полицейските досиета от чекмеджето.
– Ето ги.
Арън погледна снимките и се намръщи.
– Виждал ли си ги? – попита чернокожият.
Гостът поклати глава.
– Съжалявам. Бих искал да помогна.
Старецът прибра снимките.
– Джо, внимавай!
– Взела съм спрея против мечки.
Не искаше ли да я придружи? Арън се вгледа в очите ѝ и се опита да прочете мислите ѝ. Защо не го харесваше? Какво се мъчеше да скрие? Имаше ли връзка с шерифа Тайлър Макбрайд?
Съобщението беше подписано "С обич, Тайлър."
Много ли се обичаха? Той се втренчи в ножа до нарязаните картофи.
От върха капеше кръв. Арън го държеше в ръката си. Под него беше Ребека Оливър. Раменете и гърдите ѝ бяха разрязани. Кръвта попиваше В чаршафите. Големите ѝ сини очи го гледаха.
"Защо, Арън, защо?"
Той затвори очи и преглътна.
– С удоволствие ще помогна.
Портър се ухили.
– Добре. Ще ти дам скиорски екип. Мисля, че някой от старите ми екипи ще ти стане. След това напълнях десет килограма. – Той потупа корема си, който не изглеждаше чак толкова голям. – Джо?
Тя кимна и се усмихна.
– Чудесно.
Напрежението напусна тялото на Арън. Кръвта по ножа изчезна.
В края на краищата, Джоана го искаше.
Тайлър разказа на Уайът за избягалите затворници и после се обади в хижата. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди задъханата Трикси да отговори:
– Хижа "Лосова глава".
– Трикси, обажда се Тайлър Макбрайд.
– Здравей, Тайлър.
– Там ли е Джо?
– Разнася закуска на гостите в бунгалата.
Сърцето му се сви.
– Сама?
– Сама? – учуди се тя, сякаш я попита дали е гола. – Какво искаш да кажеш?
– Разказа ли ти за разговора ни вчера?
– За затворниците ли? Показа на дядо, на Портър и на мен снимките, които си ѝ изпратил по факса. Не са тук.
Тайлър се почувства малко по-добре, но стомахът му все още се беше свил от страх, а винаги вярваше на инстинктите си.
– За всеки случай не се отдалечавайте от хижата.
– Добре. Знаеш, че Джо ще отиде да пресрещне Уайът, нали?
– Да. След малко тръгвам, но може да ми отнеме цял ден да стигна дотам.
– Ще се погрижа да има обяд за теб.
– И за двамата ми помощници.
Гласът ѝ изведнъж престана да звучи весело.
– Защо толкова много?
– Трябва да приберем момчетата в домовете им. Това е първото ни задължение. И няма да си тръгна, докато не разберем къде са избягалите затворници.
– Но защо ще идват тук?
Тайлър разбра, че Джо не им беше разказала всичко. Може би беше по-добре да не знаят колко лично е посещението за единия убиец.
– Не сме напълно сигурни – отвърна той. – Реагираме на анонимно обаждане. Би трябвало да науча повече, когато дойда при вас. – Нямаше намерение да казва на Трикси по телефона за бившия ѝ приятел. Тя мислеше, че е умрял и се е отървала от него, но трябваше да се грижи за Лия. И ако федералните агенти бяха прави, и Арън Дохърти го беше убил, Тайлър искаше да ѝ го каже лично.
– Бъди предпазлива, Трикси – добави той и затвори.
Бони влезе в кабинета.
– Сам Наш те търси на втора линия.
Тайлър вдигна слушалката:
– Наш, Били ми каза, че ще ни дадеш най-хубавите си шейни. Благодаря ти.
– Някой е разбил вратата на бараката ми и е откраднал две моторни шейни.
Шерифът се вцепени.
– Две?
– Вчера ми се стори, че чух нещо, но помагах на стария Бъд Ландри да внесе храната за добитъка си. Доставката се забавила и камионът минал покрай Монида, затова с Пит я докарахме с шейните на Ландри. Мислех, че младите Уъртингтън отново се състезават, но се оказа, че съм чул моите моторни шейни.
– Може ли да поберат повече от един човек?
– Едноместни са, но може да се поберат двама. Страхотно. Това не му говореше нищо – нито дали и тримата бегълци са в Долината, нито дали непознатият по телефона е прав и са само двама.
– Тръгвам след десет минути. Ако имаш нужда от мен, Бони ще те свърже по радиостанцията.
Той затвори и отново набра номера на хижата. Телефонът дълго звъня.
След двайсет позвънявания Тайлър тресна слушалката.
– Били! Тръгваме веднага!
Десета глава
Джо не искаше да взима със себе си Джон Милър, докато разнася закуската и проверява гостите в двете бунгала, но Портър предложи и нямаше избор, освен ако не откажеше грубо.