"Само ти и аз и километри зимна страна на чудесата."
Кен бе изрекъл тези думи. Както и измисленият ѝ герой Джим Хедстром.
Джо вече беше поканила Джон Милър да я придружи на двайсет и пет километровото пътуване с моторни шейни до фермата на Кимбъл.
И сега дълбоко съжаляваше.
В следващия миг ѝ хрумна идея. Страхотна идея. Тя похлопа на вратата на Крейг Ман. Отвори осемнайсетгодишният му син Шон.
– Здравейте, госпожо Сътън.
– Баща ти тук ли е?
– Ето ме. – Крейг беше четирийсет и няколко годишен и в отлична физическа форма. Двамата с Шон идваха в хижата всяка зима от пет години да се пързалят със ски.
– Искате ли да ми помогнете да доведа няколко бойскаути, изпаднали в затруднение в планината?
– Това е по-вълнуващо, отколкото да седим в хижата цял ден – отвърна Крейг. – Ей-сега ще се облечем и ще се срещнем долу.
– Благодаря.
Четиримата – Крейг, Шон, Джон и Джо – можеха да вземат двуместните моторни шейни от фермата на Кимбъл. Щяха да теглят Бен, Уайът щеше да пътува с някой от мъжете, а Джо да вземе две от петте останали момчета.
Реши, че числеността е важна за безопасността.
Дванайсета глава
Тайлър стигна до Монида за трийсет минути. Щяха да им бъдат необходими най-малко още два часа до Лейквю. И при това, ако снегът не завалеше по-силно.
Той се приготви да се обади по предавателя на Бони, за да го свърже с хижата. Телефонът дълго звъня. Или беше повреден, или в големия кабинет нямаше никого. Единственият телефон беше там. Нямаше нужда от допълнителни линии. Телефонните кабели в Долината бяха подземни и Тайлър не беше чувал да има проблем.
Бони отговори почти веднага:
– Свързах се с Уайът.
– Дай ми го.
– Тайлър – минута по-късно се чу гласът на Уайът.
– Всичко наред ли е?
– Карл Уебър току-що ми се обади. Джо е тръгнала преди малко.
– Телефонните линии в хижата са прекъснати.
– Невъзможно. Никога не са се повреждали.
– Сега обаче са повредени. Преди да тръгна, два пъти се опитах да се обадя.
– Нямам представа каква е причината, освен ако проблемът не е вътрешен. Добре, че хората от телефонната компания ще дойдат преди пролетта. Ще проверя какво има, когато отида там. Нещо ново за избягалите затворници?
– Не – отвърна Тайлър. – Но Наш съобщи, че две от моторните му шейни са изчезнали.
– Откраднати ли са?
– Така изглежда. Исках да предупредя Джо още веднъж. Тя е умна жена, но малко твърдоглава.
– Вярно е – засмя се брат му.
– Има ли друго място, където може да заведе момчетата? Не се знае къде са двамата убийци.
– Долината е почти четиристотин хиляди акра. Вероятността да попаднем на тях граничи с нула. Чувам моторна шейна от километри. Тук звукът се разпространява надалеч. Ако чуя шейна, ще внимавам.
– Кажи на Джо, когато я видиш.
– Искаш ли да ѝ предам нещо друго?
– Не. Ще ѝ го кажа, когато я видя. Намираме се на шест километра от Лейквю. Би трябвало да пристигнем по едно и също време в хижата.
– Може да те изпреваря. Джо реши всички да пътуват заедно. Ще качим момчетата на моторните шейни. Ще трябва да се движим бавно, защото шейните ще бъдат претоварени и ще теглим Бен, но пак ще бъде по-бързо от вървене.
– Добра идея. Пък и времето няма да стане по-хубаво.
– Сериозно ли мислиш, че онези типове са заплаха?
Тайлър погледна Ханс Виго, който седеше до него.
Защо федералните агенти се бяха съгласили да дойдат с него, ако нямаше реална заплаха? Загрижеността им и опасенията му не бяха неоснователни.
– Отваряй си очите и ушите, Уайът.
– Добре, шерифе. – Той затвори и Тайлър изтръпна. Не искаше думите му да прозвучат толкова властно. Затова ли не можеха да си възстановят братските взаимоотношения, които имаха като малки? Защото и двамата бяха пораснали и бяха станали твърдоглави мъже със силна воля, и не обичаха да дават обяснения?
Тайлър се готвеше отново да се обади на Бони да го свърже с хижата, защото искаше да говори с Карл Уебър и да му каже, че Джо е в опасност, когато Мич Бианки извика от задната седалка:
– Спри!
Тайлър бавно натисна педала. Джипът би се плъзнал или завъртял, ако удареше рязко спирачки. И преди да спрат, видя какво е забелязал Бианки.
Покрив на кола.
Тайлър направи знак на всички да се движат безшумно, докато слизаха с извадени оръжия от полицейския джип. И да имаше някой в колата, едва ли беше жив. Ако обаче някак бе оцелял, убиецът беше в капан. А животните в клетка нападаха първи.