Тя се обърна към Бен, усмихна му се и примига, за да прогони сълзите.
– Държиш ли се?
Момчето въздъхна тежко:
– Господин Макбрайд не ми позволява да правя нищо. Трябва само да седя тук и полудявам.
– Как е кракът ти?
Той повдигна рамене.
– Боли ме, ако помръдна, но вече е някак вцепенен. Господин Макбрайд ми сложи временна шина.
– Виждам. Свършил е страхотна работа. Знаеш, че ще се возиш безплатно до моя дом.
– Предпочитам да карам шейната.
Джо се засмя:
– Сигурна съм. Няма да чакаш дълго. Следващия сезон.
– Това не ми помага.
Тя им даде сандвичи.
– Яжте. Предстои ни два часа път и трябва да тръгваме след малко. Ще говоря с Уайът да задвижим нещата.
Джейсън сви рамене и захапа сандвича си.
Джо не добави нищо повече и изпита облекчение, докато се отдалечаваше. Уайът не беше в бунгалото.
– Къде отиде Уайът? – обърна се тя към Крейг Ман.
– Каза, че ще говори по радиостанцията.
Можеше да го направи и вътре, освен ако не искаше момчетата да слушат.
Тя излезе навън. Вятърът беше започнал да се усилва и малки снежни вихрушки се стрелкаха насам-натам като в силно разклатена стъклена сфера със сняг. По дяволите, появи се внезапно. Видя Уайът до шейните и се приближи до него.
Той говореше по радиостанцията. Погледна Джо и се намръщи.
– Какво има? – попита тя.
– Времето се влошава. Трябва да тръгнем веднага.
– Съгласна съм. С кого говориш?
– С Тайлър. Ето, кажи му кога горе-долу ще пристигнем, а аз ще подготвя момчетата. Искаш да теглиш Бен с твоята шейна, нали? Крейг Ман и синът му могат да вземат Кевин, защото е най-дребният, а ние с Милър ще вземем по две момчета. Ще се придвижваме бавно, но ще стигнем.
Тя кимна. Не беше идеалният вариант, но щяха да се приберат у дома.
Джо взе радиостанцията от Уайът.
– Тайлър?
– Джо. Успяла си да стигнеш до тях.
– Съмняваш ли се в мен?
Той беше сериозен.
– Затворниците са откраднали две от моторните шейни на Наш. В момента сме в Лейквю и той ще ни преведе около лавината. Блокирала е пътя, затова ще се отклоним осемстотин метра, но ще я преминем.
– Вятърът се засилва и навява сняг.
– От Националната метеорологична служба прогнозират още двайсет и пет сантиметра сняг през нощта. Ще започне да вали към пет следобед.
– Дотогава ще сме се върнали.
– Ще ни отнеме малко повече време. Бъди внимателна, Джо. Убийците имат моторни шейни и вече може да са в хижата. Знаеш ли, че телефонът ви не работи?
– Нашият телефон?
– Да. Говорих с дядо ти по радиостанцията.
– Сигурно връзката с къщата ни de е повредила. Ще проверя, когато се върна. – Не искаше да се плаши само защото виелицата беше прекъснала телефонната линия, тъй като това ставаше понякога, но не можа да не се запита дали е случайно.
– В имението има седем бунгала, нали?
– Да. И няколко ваканционни вили между Лейквю и хижата, но не са по пътя. Не мисля, че могат да бъдат намерени лесно, ако не знаеш къде са.
– По-късно ще проверим. Засега искам всички да се приберат живи и здрави в хижата. Ще бъде много по-лесно да пазим хората в безопасност, когато са под един покрив.
– Две бунгала са заети – изведнъж се сети Джо. – Не смятах, че съществува непосредствена опасност, за да преместим гостите.
– Кои са те?
– Грег и Вики Троцки са младоженци. Грег прекарва всяко лято тук, в хижата, от години. Баща му е биолог по дивата природа. Има и двама студенти, които работят върху голям проект.
– Ще се обадя на дядо ти и ще го помоля да ги премести в хижата, преди времето да се развали. Не мога да пазя хората, ако са разпръснати.
– Съжалявам. Вината е моя.
– Не си виновна, Джо. Не знаеше, че заплахата е непосредствена.
Уайът излезе заедно с Джон и Крейг и им даде указания.
– Трябва да тръгваме – каза тя и погледна часовника си. Беше десет и половина. – Ще се върнем към един. До скоро.
– Обичам те, Джо – рече Тайлър и затвори.
Тя се втренчи стъписано в радиостанцията. В гърлото ѝ заседна буца. Тайлър все още я обичаше. След като беше отхвърлила предложението му? И му бе казала, че все още се чувства омъжена?
"Спа с него, а не можеш да се омъжиш за него? Какво ти става, Джо?"
Тя погледна към бунгалото, замисли се за Джейсън и осъзна, че се страхува да поеме ангажимент не към Тайлър, а към сина му.
– Джоана! – Джон махна с ръка и се опита да привлече вниманието ѝ. Тя му направи знак да почака една минута и се върна в бунгалото да помогне за организирането на момчетата. Те бяха натрупали в ъгъла екипировката, която не можеха да вземат. Уайът беше сложил всичката храна в раницата си. Не можеха да я оставят на мечките гризли и вълците. Джо се увери, че момчетата са облечени подходящо, и ги изведе навън едно по едно.