Но трябваше отново да я вземе. Ами, ако тя не искаше да тръгне с него? Тогава Арън щеше да започне да убива.
"Не ме карай да убивам, Джоана. Моля те, не ме карай да убивам никого."
Той продължи по пътеката към Научната база, но не спря, а зави на юг. Щеше да заобиколи езерото Ъпър Ред Рок и да се върне в хижата, преди да се стъмни.
Дано Чапман го чакаше.
Тайлър пристигна в изоставената ферма, увери се, че всички са в безопасност, и се обади в хижата. Отговори Карл Уебър.
– Ман дойде ли с Уайът и Бен?
– Да, преди двайсетина минути. Наш е при Уайът.
– Как е той?
– Жив.
– Не звучи окуражително.
– Нуждае се от лекар. Наш е добър, но не е хирург.
– Но ще се държи, докато го превозим през планината.
– Трябва да побързате.
– По дяволите! Карат ли го вече?
– Не. Няма начин да минат през прохода Ред Рок в това време. И ще се влошава. От Метеорологичната служба съобщиха, че ще продължи само десет часа. Утре сутринта ще го закарат.
– Искам да изведем и децата от хижата. Докато не разбера, че и двамата бегълци са задържани, никой не е в безопасност. Портър доведе ли гостите в хижата?
– Тайлър, говори Ханс Виго. Имаме проблем. Семейство Троцки са мъртви.
– Троцки?
– Младоженците. Портър ги е намерил. С Дънкан отидохме в бунгалото им веднага щом пристигнахме. Мъжът е мъртъв от петнайсет часа. Вероятно е убит между двайсет и три и два часа през нощта. Жената е мъртва от три часа. Изнасилвана е, бита е и е завързана за рамката на леглото с риболовно влакно, което е срязало плътта до костите. Но причината за смъртта е прерязване на гърлото.
– По дяволите! Дохърти ли го е направил?
– Чапман. Дохърти не е имал време да изнасили госпожа Троцки. Портър каза, че е дошъл в пет часа вчера вечерта. Имал запазена стая на името на Джон Милър. Твърдял, че камионетката му затънала и вървял пеша. Бил убедителен. Видели са го вчера късно през нощта, около полунощ. Сутринта помогнал на Портър със закуската. След това отишъл с Джо в бунгалото на Троцки. Влязъл вътре, но не стоял дълго. Трябва да е разбрал какво става. Предполагам, че Чапман е бил там и Дохърти го е прикривал. Може би е знаел дори още от самото начало и затова е отишъл с Джо да разнася закуски.
– Можел е да я отвлече – отбеляза Тайлър. – Защо сега, а не тогава?
– Искал е да я ухажва. Да я спечели. Когато не е успял и тя е открила истинската му самоличност, се е наложило да я отвлече.
– Някаква следа от Чапман?
– Не. От бунгалото излизаха следи, но вятърът ги е засипал със сняг. С Дънкан ги проследихме, но започнахме да се въртим в кръг.
– Хижата обезопасена ли е?
– Питър Наш, Крейг Ман, Портър и Дънкан пазят входовете. Всички са въоръжени. Карл Уебър стои до радиостанцията. Оправихме телефоните. Някой беше изтръгнал жиците от кутията пред къщата. За десетина минути свързахме отново всичко. Обадих се в оперативния отдел в Хелена и ги предупредих. Чакат подходящо време и ще докарат подкрепления с хеликоптер.
– Кога?
– Труден въпрос. Не по-рано от утре.
– С Мич тръгваме да търсим Джейсън, Следите са ясни, но нямаме много време. Ще изпратя Шон Ман и момчетата с помощника Гросман. Оглеждайте се за тях.
– Добре. Бъди внимателен.
Тайлър затвори. "Бъди внимателен." Беше казал същото на Джейсън, когато синът му тръгна на скаутския поход. Не "Обичам те" или "Забавлявай се", а "Бъди внимателен". Тревожеше се, че Джейсън ще се изгуби, ще се нарани или ще премръзне. И през ум не му минаваше, че синът му ще тръгне да преследва убиец при температура минус десет градуса и задаваща се буря.
Тайлър излезе от бунгалото. Виелицата започваше. Валеше все по-обилен сняг.
– Били, не се отделяй от момчетата. Заведи ги в хижата и не излизайте оттам. – Той разказа на помощника си за убийствата. – Бъди нащрек. Готов ли си? – обърна се към Мич Бианки.
– Да тръгваме.
Вятърът и снегът започваха да закриват пътеката, по която беше поел Джейсън, но очертанията ѝ все още се виждаха и можеха да се движат по нея. Джейсън сигурно бе карал по дирите на Дохърти и ги бе разширил. Беше постъпил умно, независимо дали го беше направил нарочно или по необходимост.
Десетина минути след като потеглиха Тайлър вдигна ръка и Мич спря до него. Шерифът посочи ухото си и му направи знак да слуша.
Чуха друга моторна шейна. Движеше се бързо. Трудно беше да се определи точно откъде идва звукът, но се приближаваше.
– Дръпни се встрани от пътеката – заповяда Тайлър. Двамата спряха след три метра и изгасиха моторите, за да се ориентират къде е шейната. – Идва...