– Не. – Тя внимателно си проправи път между спящите деца и забеляза, че Лия лежи близо до Трикси, сякаш не иска да бъде изоставена. Наведе се да я завие и сърцето ѝ се изпълни с обич. Ужасните неща, случили се на този ден преди четири години, за щастие бяха пощадили племенницата ѝ. Седна срещу Трикси. – Говорих с Тайлър и федералните агенти. Утре сутринта ще преместят хлапетата в ранчото на Уъртингтън, ако снегът спре. Мисля, че Лия трябва да отиде с тях.
Сестра ѝ поклати глава.
– Ще бъде примамка! Виж какво се случи с теб, когато отиде във фермата на Кимбъл. Едва не те убиха. Простреляха Уайът.
– Те не искат Лия.
– Откъде можеш да бъдеш сигурна?
– Агентите на ФБР смятат...
– Престани. Те не знаят нищо. От девет дни не могат да заловят бегълците. Дошли са в Монтана чак от Калифорния. Абсурдно е да се мисли, че ще ги спрат сега.
– Говориш като фаталистка.
– Кой, аз ли? Не е вярно.
– Тихо.
– Не ми заповядвай! – извика сестра ѝ, но погледна Лия и понижи тон: – Страхувам се.
– Аз също.
– Как ще опазят всичките тези деца?
– Тайлър ще помоли Шон и Крейг Ман да ги придружат.
– А някой помощник-шериф няма ли да отиде с тях?
– Днес бащата и синът Ман доказаха, че умеят да се отбраняват. Смятаме да заведем децата в ранчото на Уъртингтън. Пътят дотам е прав. Ще стигнат безпроблемно с моторните шейни най-много за час и половина.
Джо заговори нежно и докосна ръката на Трикси. Сестра ѝ трепереше.
– И ти може да отидеш с тях.
– А ти?
– Не.
– Но той търси теб.
– Затова не искам да бъда близо до децата. По-безопасно е за тях. Ако престъпниците ни наблюдават, ще разберат, че съм останала тук, и няма да тръгнат след момчетата.
– Откъде знаеш?
– Знам. – В думите на агент Ханс Виго имаше логика. Джо не разбираше мотивите на Дъг Чапман, но Арън Дохърти нямаше да тръгне след децата. Той искаше нея.
– Лия ще бъде ли в безопасност?
– Повече, отколкото ако остане тук.
Сестра ѝ прехапа устни.
– Добре.
– Ами ти?
Трикси поклати глава:
– Няма да тръгна с тях.
– Трябва да знаеш нещо. – Джо погледна спящата Лия. Момиченцето дишаше равномерно и спокойно. После се обърна към сестра си и се наведе към нея. – Арън Дохърти е убил Линк в затвора.
Трикси отвори широко очи.
– Не.
– Направил го е. ФБР са подозирали и самият той ми го каза. Убил го, за да отмъсти, защото е обсебен от мен и романите ми. Не съм сигурна как се е започнало, но е истина.
– Когато управата на затвора ми съобщи, че Линк е мъртъв, си помислих... Знам ли. Но не и това.
Джо стисна ръцете ѝ.
– Знам, че ти е трудно. Ще го преживееш. Имай доверие на Тайлър. Той знае какво прави. Тук има и четири други ченгета. Ще намерят избягалите затворници и отново ще бъдем в безопасност.
Сестра ѝ поклати глава.
– В безопасност? От години не съм се чувствала в безопасност.
Деветнайсета глава
Джейсън каза на помощник-шерифа Дънкан, че не може да заспи, и ще отиде да си вземе нещо за ядене.
Чу целия разговор между Джо и сестра ѝ.
Излезе от апартамента и тръгна към главната кухня на хижата. Мразеше Монтана, когато се преместиха тук. Нямаше какво да прави и скучаеше. Интернет връзката непрекъснато се разпадаше, сателитната телевизия не работеше през повечето време заради планините и в Дилън нямаше кино. Трябваше да пътуват с колата един час, за да гледат някой филм. В Далас, въпреки че живееха в предградията, кината бяха на десет-петнайсет минути път пеша.
Но нещо в това място му харесваше. Имаше чувството, че е у дома.
Знаеше, че мисълта му е глупава. Не беше ходил в Долината и когато баща му му каза, че ще се местят в Монтана, Джейсън изпадна в истерия. Не искаше да заминава. Всъщност не му се правеше нищо, защото животът стана много сложен, след като родителите му се разведоха и майка му го заведе в Сан Диего.
После тя се разболя и го върна. Умря, докато Джейсън седеше до нея и държеше ръката ѝ. Майка му беше красива, но ракът я разяде отвътре и заприлича на куха черупка. Не беше идеална, но го обичаше. И той никога нямаше да я забрави.
Преместването в Монтана беше като бягство от спомените за майка му и Джейсън не искаше да го прави. Хората там не му харесваха. Единственото изключение беше баща му, когото бегло познаваше. Обичаше плажовете в Сан Диего, но не му харесваха хлапетата, които му се подиграваха заради тексаския акцент толкова жестоко, че усилено се стараеше да се отърве от него.