Дълго време мрази баща си. Защо не ги беше посещавал по-често? Защо не бе позволил Джейсън да се прибере у дома?
Сега знаеше истината, макар че баща му не подозираше. Баща му мислеше, че Джейсън не обръща внимание и когато играе на компютъра, не чува нищо.
Съвсем не беше така.
Искаше да направи баща си щастлив, но не знаеше как. Знаеше само, че не трябва да му създава неприятности и да го тревожи, както когато баща му беше решил, че е изпаднал в депресия след смъртта на майка му.
– Искаш ли да поговориш с някого? – попита баща му една нощ, когато той се събуди в три часа през нощта. Очевидно и двамата не спяха добре през първите месеци, след смъртта на Шарън.
– Не – отвърна момчето.
– Ако искаш, кажи ми. Можеш да говориш с мен или с когото пожелаеш.
На Джейсън не му се говореше с друг, освен с майка му, за да му отговори на въпроси, които само тя знаеше, но беше мъртва.
Той отвори хладилника и погледна вътре. Всъщност не беше много гладен. Затвори вратата и подскочи, когато чу глас:
– Здравей, Джейсън.
До печката имаше малка лампа. Джо Сътън влезе в кухнята.
– Да ти дам ли нещо?
– Не. Не можах да заспя – отговори той и се почувства глупаво.
– Видях те да се измъкваш крадешком от апартамента на дядо ми.
– Не се измъкнах крадешком.
– Добре, не си.
– Къде беше? Не те видях.
– Седях до камината в голямата стая. И аз не можах да заспя.
– Къде е татко?
– В кабинета при Уайът. Заспа на стола. Нуждае се от няколко часа сън. Утре ще имаме много работа.
– И аз така чух.
Тя се приближи до хладилника и извади прясно мляко.
– Млякото ми помага да заспя. – Напълни две големи чаши и му даде едната. – Седни.
Джейсън седна, погледна млякото, надигна чашата и изпи половината.
– Няма нищо по-хубаво от студеното мляко.
– Съгласна съм. Добре ли си?
Той повдигна рамене.
– Ти постъпи смело днес, Джейсън. Определено си син на баща си.
– Мислиш ли?
– Да.
– Искам да стана детектив.
– Добра идея.
Двамата дълго мълчаха.
– За какво мислиш? – попита Джо.
– Татко каза нещо...
Тя не настоя да продължи и Джейсън се зарадва. Искаше да говори с нея. Тя вероятно беше единственият човек, който наистина разбираше чувствата му.
– Татко каза, че не искаш да се омъжиш за него, защото съпругът ти и синът ти все още ти липсват.
Джо не отговори и той се уплаши, че е казал нещо лошо.
– Извинявай. Не трябваше да говоря за това.
– Не, всичко е наред. Той е прав.
– И на мен ми липсва мама – промълви момчето.
Тя протегна ръка и докосна пръстите му.
– Знам. Болката не намалява, но постепенно става по-поносима.
– Сигурна ли си?
Тя кимна.
– Естествено е да ти липсва.
– Мама направи грешки.
– Всички правим грешки.
– Но се чувствам виновен, когато мисля за тях, защото тя е мъртва. Искам да се реванширам, но не мога.
– Опитай се да си спомняш само хубавите неща. Никой не е идеален, но майка ти те е обичала.
– Тя ме отне от татко. – Гласът му потрепери. – И той не се бори за мен.
Сърцето на Джо се сви. Джейсън беше сдържал много неща дълго време. Когато започнаха да се срещат, Тайлър ѝ разказа за бившата си съпруга Шарън. Тя му беше изневерила и той ѝ бе дал втори шанс. После му беше изменила отново и бе подал молба за развод.
Тайлър можеше да спечели родителските права, но не искаше да замесва шестгодишния Джейсън в съдебни битки. Шарън го беше заплашила, че ще се бори със зъби и нокти.
Но когато умираше от рак, тя се беше върнала и бе накарала Тайлър да я приеме в дома си. И преди бившата му съпруга да умре, той трябваше да опознае син, когото бе виждал само два пъти в годината. И на двамата им беше трудно в много отношения.
– Знаеш ли защо не се е борил за родителските права?
Джейсън поклати глава.
– Не ми е казвал.
– Трябва да го попиташ.
– А ти знаеш ли?
Тя кимна.
– Кажи ми.
Джо не искаше да се намесва, но Джейсън беше момче, а тя разбираше, че понякога момчетата не могат да разговарят с бащите си за чувствата си. Струваше им се, че това не подхожда на мъжете. Но с жените – с майките – беше по-лесно.
– Не е желаел да те въвлича в съдебни битки. А майка ти не е искала да те дели с него. Любовта на майката към детето ѝ е много силна.
– Тя ме използва.
– Не. Обичала те е.
– Знам, че ме обичаше, но... – Той не довърши мисълта си.
Може би Джейсън Макбрайд беше прекалено мъдър за годините си.