– Къде мислиш, че отиват? Към камионетката?
– Може би. Или смятат да откраднат кола в Лейквю. Там ще трябва да заредят гориво, иначе няма да могат да напуснат Долината. Според Карл между Лейквю и водохранилището "Лима" няма нищо, освен ако не знаеш къде отиваш, а те не знаят.
– Не, връщат се по следите си. Искат да се измъкнат, но не знаят, че най-прекият път е на изток.
– Казаха, че ще се обадят за хеликоптер.
– Не знам дали да им вярвам, но трябва да бъдем подготвени за всичко.
– Карл каза, че сателитната система за проследяване ги е изпуснала, но продължават да се движат към Лейквю.
– Благодаря – отговори Тайлър и се обърна към Наш: – Има ли по-бърз маршрут до Лейквю от Южния път?
– Не.
– Тогава да поправим още една шейна и да тръгваме. Имам лошо предчувствие.
Двайсет и втора глава
– Категорично не.
Дъг Чапман бавно поклати глава, докато гледаше пожарната кула, която беше на километър и половина от Южния път.
Джо внимателно следеше разговора им. Нямаше представа какво е намислил Дохърти, но очевидно Чапман не беше съгласен с тази част на плана.
– Щом се качим горе, ще виждаме всичко в радиус от няколко километра. Ще разберем, когато идват. Няма начин да стигнат до нас.
– И ще бъдем в капан – възрази Дъг. – Ще обградят кулата и няма да можем да се измъкнем.
– Имаме Джоана и сестра ѝ – напомни му Дохърти.
Трикси изплака и Джо я прегърна.
– Всичко ще бъде наред.
– Няма да бъде! – отвърна сестра ѝ.
Чапман я погледна гневно:
– Млъкни!
– Ще се обадим на шерифа и ще му съобщим исканията си – продължи Арън. – Ще кажем, че сме в Научната база. Вчера оставих следи и сутринта ги поопресних. Няма причина да мислят, че не сме там.
– Тогава защо ще се затваряме тук? – попита Дъг.
Пожарната кула вече не се използваше. Горската служба извършваше редовни полети и следеше за пожари. Доскоро Сам Наш се занимаваше с тази задача. В началото на лятото се преместваше в кулата и наблюдаваше Долината.
За добро или за зло времената се бяха променили.
– Ами градът, покрай който минахме по пътя?
– Град ли? – намръщи се Дохърти. – Там нямаше нищо.
– Имаше нови сгради. Ще се ослушваме и няма да бъдем на трийсетина метра височина.
Джо разбра, че Чапман се страхува от височини.
И Арън, и Дъг бяха прави. Ако се качаха в кулата, щяха да бъдат в капан. Но нямаше начин някой да се приближи и да не го видят, освен ако отново не завалеше сняг. Джо погледна небето. Облаците се движеха на североизток и се проясняваше.
Но духаше постоянен вятър и температурата не се беше повишила много от сутринта. Подозираше, че до вечерта ще се разрази нова буря.
Пожарната кула беше оскъдно обзаведена. Докато работеше там, Наш носеше преносим генератор, радио и хладилник. Имаше походно легло и бюро. Джо не знаеше дали все още са там. Работата беше самотна и някой от синовете му го сменяше от събота следобед до понеделник сутринта. Сам Наш обаче предпочиташе този живот.
Джо бе изпаднала в същото тихо отчаяние като семейство Наш. Преди двайсет и две години Емили Наш бе загинала трагично в злополука, докато караше ски. Сам и тримата му сина така и не се съвзеха напълно. Двете по-големи момчета се преместиха, но Питър, който бе гледал как майка му умира, и Сам останаха в Долината. Питър служи три години в армията.
Такъв ли живот искаше Джо? Да живее ден за ден и да се сгрява само със спомени?
Наистина ли мислеше, че Джейсън може да замени Тими? И че той е заплаха за спомена за сина ѝ?
Трябваше да говори с Тайлър, да му обясни и да изясни нещата. Първо обаче трябваше да се измъкне от престъпниците и да загърби миналото.
Спомни си какво бе казал снощи Ханс Виго за личността на Арън Дохърти. Той страдаше от самозаблуди и смяташе, че тя го обича. Трябваше да се преструва, че е така, и тогава двете с Трикси можеше да се отърват живи.
– Имай ми доверие – прошепна тя на сестра си.
Преди Трикси да отговори, Джо стана от шейната.
Чапман и Дохърти се обърнаха към нея. Дъг държеше пистолет.
Тя вдигна ръце.
– Арън, може ли да поговорим насаме?
– Какво...
– Ней вярвай – прекъсна го Чапман.
Дохърти го погледна гневно и сетне подозрително се втренчи в Джо.
– Какво има?
– Градът още не е завършен. Строителният предприемач се опита да възкреси предишната слава на Лейквю, когато е бил миньорски град преди стотина години. Строи старинен град, където ще има мотел, магазини и ресторант. Поне така си мисли. – Тя завъртя очи. – Идеята е чудесна и хората няма да пътуват далеч да пазаруват. Ще идват на спокойствие и да се възстановяват.