Може би и Виктория. Но всички те знаеха, че Виктория няма как да постигне онова, към което се стреми, по начина, който бе избрала.
Що се отнася до тях тримата — предстоеше им да открият цял един свят. Но за урока платиха скъпо и прескъпо. Всеки от тях изгуби по нещо. Нещата не се върнаха съвсем към нормалното, изкуплението не дойде лесно. Къщата на Вилрой остана зад гърба им, но само след няколко мили Бисе се изтощи. Бел си купи пуловер с качулка, за да крие лицето си, въпреки че беше топло.
По пътя Бел намери кураж да разкаже на сестра си за онази нощ — онази зловеща, самотна нощ, когато крадлата Вилрой бе дошла да й предложи света, за който мечтаеше. И макар Бисе да й прости, Бел никога не спомена за онзи момент, когато сестра й се събуди за пръв път в непознато легло в тъмна къща, със силно главоболие. Тогава попита: „Къде сме?“, а Бел я погледна учудено, сякаш не разбира защо пита и й отвърна: „У дома, глупаче.“
Какво мислите се случи с петте изгубени деца след всичките тези години? Дали съжаляват за новото семейство, което създадоха, или за предишния си живот? След бягството Бисе пое грижата за Бел и Кристиан, сякаш наистина ги бе осиновила. Не, естествено, че не се вписваха лесно, където и да отидеха, но в повечето случаи това нямаше значение за тях. Важното бе, че са заедно. Успяха ли Бисе и Бел да открият родителите си? Стана ли писател Кристиан? Преодоля ли страховете си? Може би. Може би това тепърва им предстои. Вероятно ги очакват страшно много неща. За три изгубени деца това не е краят на книгата, а може би началото.