Тя хукна да бяга, но той беше по-бърз. Хвана я и я дръпна към себе си в тъмнината, а после й зашлеви една плесница.
— Какво правиш тук? Искаш да се вмъкнеш вътре като някоя мръсна крадла?
Не можеше да му каже истината, но можеше да се държи като глупачка, за каквато той я смяташе.
— Бях гладна! Толкова много храна има там, така че могат да дадат малко…
Той я удари отново и тя усети вкуса на кръвта в устата си. Като я задърпа зад себе си, той тръгна към каретата. Джули погледна към ярко осветения замък, чудейки се какво можеше да направи, за да ги предупреди.
А може би изобщо не трябваше да се тревожи за това?
— Беше чудесна вечер, нали? — попита Вивиан съпруга си, докато той се приготвяше да си легне.
— Мисля, че мина много добре — духна свещта той и легна до нея.
Тя се сгуши щастлива до него.
— След тази нощ вече никой не може да ни нарани, освен ако ние не му позволим.
— Ти си най-решителната жена, която някога съм срещал.
— Ако стане така, както си го мисля, то ние ще бъдем заедно завинаги.
Той се усмихна нежно.
— Едва ли ще можем да останем заедно завинаги.
— Е, добре, за много, много дълго време.
— Да — усмихна се отново в тъмнината той. — Артър и Даяна сложиха много сполучлив край на всички тези слухове, нали?
— Толкова много им се възхищавам! От първия миг, в който ги видях, почувствах духовната им доброта. Разкритието, че съм им роднина, е дар, който няма равен на себе си.
Оливър я целуна по челото.
— Ти се безпокоеше, че ще се чувствам неловко, но ето че твоето семейство ме предпази да не се погубя.
— Сигурно слуховете щяха да секнат след време.
— Но не и без да са причинили непоправими вреди.
— Но ти нямаше да го позволиш, нали?
— Никога ли няма да престанеш да вярваш в най-доброто от мен?
— Никога.
Той я целуна и я притисна към себе си.
— Оливър?
— Да, скъпа?
— Толкова се радвам, че всичко най-после свърши.
Джули съблече и последната си овехтяла дреха. Стоеше права пред камината в спалнята на господаря си. Той не си беше направил труда да я върне в стаята й в „Сейнт Джайли“, но тя беше сигурна, че синът й Нед щеше да се погрижи за сестричката си.
Сега трябваше да запази разума си бистър, за да може да изтърпи ужасното настроение на господаря си. Преглътна, за да потисне страха, който стягаше гърлото й. Интуицията й подсказваше, че й предстои да изживее една тежка нощ, която нямаше нищо общо с това, което правеха обикновено мъжът и жената в леглото. Беше мислила често напоследък да вземе децата си и да изчезне. Той нямаше повече нужда от нея и този факт й подсказваше, че това може да означава нещо лошо.
Беше я гледал, докато тя събличаше дрехите си. Беше почувствала погледа му върху себе си, въпреки че той гледаше само в дебелия ориенталски килим, на който бяха стъпили босите й нозе.
— Лягай!
Тя се подчини. Господарят й произнасяше думите завалено. Беше пил много, след като се върнаха вкъщи. Сега само се надяваше да не я бие прекалено жестоко. Ако успееше да се върне при децата си жива и здрава сигурно щеше да избяга.
Той разтвори краката й и коленичи между тях. Искаше и се да затвори очите си, но знаеше от горчив опит, че той щеше да я удря по лицето, докато ги отвореше. Харесваше му да знае, че тя съзнава напълно това, което той правеше с нея.
Но този път беше различно.
— Искам да се правиш на умряла — каза тихо той и тонът на гласа му я изплаши.
Не беше сигурна дали е разбрала напълно това, което той искаше от нея. Джули облиза сухите си устни и отново преглътна страха, който стягаше гърлото й.
— Да се правя… на умряла?
— Да, да се правиш на умряла, кучко! — изръмжа той, като хвана разпуснатата й коса в свития си юмрук и я заопъва назад, докато от очите й не потекоха сълзи.
Джули кимна с глава и застана напълно неподвижна. Това беше една от най-трудните работи, които беше правила досега. Трябваше да се насилва да не отговори с отвращение, докато той използваше брутално тялото й.
Дългите му аристократични пръсти хванаха гърлото й. Тя почувства възбудения му член до тялото си и разбра, че той мислеше за момичето.
Когато ръцете му започнаха да я мачкат между бедрата, а пръстите му навлязоха грубо навътре в нея, Джули изстена неволно. Очите й бяха отворени, но тя нямаше време да види юмрука, който смаза лицето й.
— Прави се на умряла, кучко такава! — пошепна той и започна да я милва грубо.
За щастие, тя скоро изпадна в безсъзнание и вече не чувстваше нищо.