— Не вдигай шум, Нед — пошепна тя, като целуна главичката на сина си. — Независимо от това, което може да се случи, не позволявай той да разбере, че сте тук.
— Да, мамо.
В очите на детето се четеше страх. Лицето му беше сбръчкано и съсухрено като на старец. Като отметна къдравата коса от челото му, Джули взе решението си. И тримата смятаха, че това, което ги чакаше на улицата, не можеше да бъде по-лошо от това, на което той ги подлагаше тук. Сега тя трябваше да издържи само този ден и после щяха да бъдат свободни завинаги.
Децата едва се бяха скрили в бюфета, когато той влезе в стаята. Моментално, даже преди още да го види, усети, че е пиян. Каквито и да бяха намеренията му, той беше в ужасно настроение, а гневът му беше готов избухне и при най-малкото предизвикателство. Той седна на стола до масата. Капаците на малкото прозорче в таванската стаичка бяха плътно затворени дори и през деня и помещението се осветяваше от мъждивия пламък на една полуизгоряла свещ. Изнервена, тя приготви бързо яденето му и го сложи до него, после донесе бързо една халба и я напълни с бира.
Той не посегна към храната веднага и това трябваше да й послужи като предупреждение.
Протегна ръката си и измете всичко, което беше сложено на масата, изпращайки дървената паница и халбата на пода. Като сграбчи ръката й, той я блъсна върху дървената маса и я притисна с тялото си. Когато я биеше преди, тя успяваше да изпрати Нед и сестричката му навън. Впоследствие те виждаха синините, натъртванията и кръвта, но никога не бяха ставали очевидци на истински побой. Сега тя можеше само да се моли синът и да си спомни думите й и да я послуша.
— Ти не си ми нужна вече — възропта той и я натисна по-силно надолу. Дървените ръбове се впиваха в краката й. — Ти и твоите келемета — пошепна той, като се огледа наоколо. Джули внимаваше да не погледне към бюфета, където се криеха децата й.
— Къде са се дянали тези малки копелета? — попита той.
— Изпратих ги навън, за да можем да бъдем… да бъдем сами — пошепна тя.
Той кимна с глава. Тя се подготви за юмруците му, но удар не последва.
— Време е да си кажем сбогом, Джули — пошепна той и се усмихна, а усмивката му накара стомаха й да се свие.
Твърде късно, твърде късно, твърде късно…
Собственият й страх я беше довършил. Като че ли изпаднала в транс, без да мърда, тя наблюдаваше как той извади една остра кама от ботуша си и я задържа пред лицето й.
Никога не беше мислила, че може да го моли за нещо, но в този миг Джули разбра, че не иска да умре.
— Моля те — пошепна тя. — Ще си отида и никога повече няма да ме видиш…
— О, не — пошепна той и сатанинска усмивка изкриви лицето му. — Виждаш ли, трябва да се сдобия с известен опит в прерязването на гърла. За партито тази вечер. А и съм извънредно уморен от грозното ти малко лице, така че имам две причини, за да го направя.
Тогава тя изкрещя. Видя как камата се спусна надолу с убийствена сила. После изкрещя още веднъж, когато видя, че вратата на шкафа се отвори рязко и Нед се хвърли върху гърба на нападателя й.
— Толкова е красиво! — каза Даяна на Вивиан, когато видя градината. — Прилича на омагьосана гора.
Гостите щяха да започнат да пристигат след един час. Оливър вече беше затворил кучетата. Сега той се беше качил горе, за да се облече, както бяха направили Сюзън и Дейвид. Артър и Даяна бяха донесли костюмите още сутринта.
Всички бяха готови за тазвечерния пир.
— Никога няма да мога да ви се отблагодаря за нощта — каза Вивиан.
— О, това бе удоволствие за мене — взе двете й ръце Даяна. — Ние двамата с Артър не бяхме благословени да имаме дъщеря. В този смисъл мисля, че сме двойно благословени за това, че те открихме.
— Толкова сте мила!
Херцогинята въздъхна.
— А ти си толкова силна. Възхищавам се на духа ти, Вивиан. Ти си напълно подходяща за Оливър, както и той за теб. Бракът ви трябва да бъде отпразнуван така, че да достави радост и на двама ви. Пожелавам ви го с цялото си сърце.
Вивиан прегърна импулсивно херцогинята, която за толкова кратко време й беше станала близка като майка.
— Сега тичай горе и се направи хубава — пошепна Даяна, а сълзите замъглиха очите й. — Защото тази нощ ще бъде твоя.
Гостите започнаха да пристигат и Вивиан обиколи почти цялата градина, докато накрая намери кръстницата си. Розамънд и приятелката й Джени току-що бяха пристигнали. Вивиан се удиви от промяната, която забеляза в кръстницата си. Уплахата вече беше изчезнала от нея и по всичко личеше, че тя се забавлява.