Протегна ръка и докосна бузите й, после взе една трептяща къдрица между пръстите си.
— Оливър! — прошепна тя.
Плъзна робата от раменете си и се притисна към него.
Допирът на кожата й, топлината на тялото й го очароваха. Оливър затвори очи и я прегърна. Тя потрепери и той я притисна още по-силно.
— Студено ли ти е?
— Не — каза тя шепнешком и зарови лице в гърдите му.
Те останаха притиснати един до друг известно време, после той я отдръпна леко от себе си.
— Хайде, влизай във ваната.
Вивиан влезе в дълбоката вана, като се държеше за ръката му, и въздъхна от удоволствие, когато почувства топлината на водата. Той си мислеше какъв голям риск беше поела тя, идвайки при него, и реши твърдо, че ще й позволи тя да предприеме следващата стъпка.
— Да вържа ли косата ти, за да не се намокри?
Тя кимна с глава. Оливър взе розовата й панделка и й помогна да събере и завърже косата си. После Вивиан се потопи във водата, като облегна гърба си на заобления край на ваната.
Докато Оливър я наблюдаваше как лежи със затворени очи, той се чудеше на щастливата случайност, предопределила да срещне и се влюби в това чувствено създание.
Не знаеше колко време беше изминало, когато тя отвори очи, погледна право към него и протегна ръка. За миг той съблече ризата си, хвърли ботушите и чорапите си и понечи да развърже колана на панталоните си, за да ги събуе.
Тя извърна лице, когато пръстите му започнаха да откопчават колана, и той с изненада откри, че тази скромност го очарова.
Влезе във ваната и нивото на водата се повдигна. Това я принуди да отвори очи и да се изтегли малко по-нагоре. Тя се сепна, когато усети, че ръцете му обгърнаха краката й, и прехапа устни, щом пръстите му се впиха в прасеца й и започнаха да го разтриват.
— Боли ли? — попита той.
Тя кимна с глава и затвори очи, като въздъхна от удоволствие, докато опитните му пръсти нежно премахваха напрежението от крайниците й. Това беше умение, което той беше усвоил по време на многобройните си шествия до далечни страни. Оливър познаваше удивително добре човешкото тяло и знаеше от какво точно се нуждае Вивиан, за да се почувства по-добре.
Той свърши с единия крак и започна да разтрива другия.
— Защо дойде при мен тази вечер?
— Липсваше ми.
Каза го толкова просто, толкова естествено, че той се трогна. Но Оливър усещаше нещо друго, нещо в очите й го караше да се чуди дали това беше единствената причина, поради която тя беше дошла.
Нима вече имаха тайни един от друг?
Не искаше да е така. Точно в този момент той разбра колко празен е бил животът му без нея.
Докосна нежно ръката й.
— Вивиан, има неща, за които трябва да поговорим.
За миг тя се изплаши, но после бавно кимна с глава.
Оливър се досещаше какво си беше помислила.
— Не е това, за което си мислиш — сплете той пръстите си в нейните. — Не желая друга жена освен теб.
Видя явното облекчение, което се изписа на лицето й. Тя се опита да му се усмихне. Той взе благоуханния сапун и я притегли по-близо до себе си.
С голяма нежност започна да разтрива тялото й, като се стремеше движенията му да бъдат повече грижовни, отколкото сладострастни.
Мина му през ума, че вероятно никой досега не я беше глезил така.
Водата започна да изстива и той й помогна да излезе от ваната, изсуши я с дебелите хавлиени кърпи, а после двамата седнаха пред огъня. Взе ръцете й в своите, наведе се към нея и каза:
— Ако ти кажа защо не идвах при теб след смъртта на Розалинд, ще ми обещаеш ли, че ще направиш това, за което те помоля?
— Оливър? — Тя докосна с ръка бузата му. — Не се страхувай. Можеш да ми се довериш и да споделиш с мен.
Оливър се смяташе за честен човек, но знаеше, че когато се отнася до Вивиан, ставаше егоистичен.
Той повдигна ръката й и целуна пръстите й.
— Не исках да повярвам, че си ме изоставил — пошепна тя. — Знаех, че има някаква причина.
Той се отпусна и за миг повярва, че ще избегнат този кошмар. Можеше да изтърпи всичко, стига само да не й се случи нищо лошо.
— Не бих те оставил без причина.
Чертите й се отпуснаха и тя понечи да говори, но после се разколеба.
— Продължавай — настоя Оливър.
— Не знам дали мога да ти обещая нещо, докато не разбера истината за това, което се случи.
— Трябва, защото не мога да ти кажа, докато не съм получил твоята дума.
Тя се двоумеше.
— Кажи ми — пошепна тя.
— Обещай ми — настоя той.
Оливър почувства, че тя беше намислила да спори с него, и реши да я изпревари.