Вивиан разгледа внимателно рисунката.
— Ще я занеса в стаята си, ако нямаш нищо против.
— Тя я нарисува за теб, скъпо дете. Може би един ден ще нарисуваш такава фея на твоята дъщеря и ще й разкажеш същата приказка, която майка ти разказваше на теб — усмихна се Сюзън. — Трябва да ми разкажеш за вечерта веднага щом свършим с това — прошепна Сюзън, а очите й се спряха върху лицето на Хилда.
Вивиан хвана ръката на Сюзън и премести стола си по-близо до нейния.
— Беше като мечта, станала действителност. Красива, но и страшна.
— Ами той беше ли ядосан?
— Ужасно.
— Но ти измисли начин да го успокоиш — засмя се Сюзън и видя как по врата и бузите на Вивиан изби червенина.
— Това е помагало стотици години и без съмнение ще е ефикасно още толкова години. Толкова се радвам, че се намерихте един друг.
Тя видя, че очите на момичето се изпълниха със сълзи.
— Какво има сега? Кажи ми.
— Искам… ох, как искам тя да можеше да ме види тази нощ! Роклята ми! Бих искала тя да се запознае с Оливър и да го обикне така, както аз го обичам.
С крайчеца на окото си Сюзън видя как кутийката с ружа на Хилда, която лежеше на тоалетката й, се повдигна само на няколко сантиметра и после пак зае мястото си. Тя се засмя на дяволията на Елиза и стисна силно ръката на Вивиан.
— Тя те вижда. Сигурна съм в това.
Оливър се събуди рано сутринта. Чувстваше се така добре, както не беше се чувствал месеци наред.
Имаше усещането, че ги дебне най-голяма опасност. Може би той беше преувеличавал и беше виждал опасност там, където тя в действителност не съществуваше Може би смъртта на Ан нямаше нищо общо с тази на Розалинд. Ако някой искаше да причини зло на Вивиан, то защо не го стори на маскарада?
Мисълта, че той и Вивиан можеха да имат едно сигурно, безопасно бъдеще, го съблазняваше, но засега това беше една лъжлива надежда.
Болонката изприпка в спалнята му и Оливър се усмихна на малкото глупаво кученце. Хенри вървеше зад нея, носейки закуската му и няколко писма върху сребърния поднос.
— Добро утро, Ваша светлост.
— Добро утро, Хенри. Мисля, че е крайно време да се оженя.
Камериерът му го погледна така, като че ли беше полудял напълно, после на лицето му грейна широка усмивка. Той остави подноса и отиде към покритите със завеси прозорци.
— Това наистина е прекрасна новина, сър — каза той, като дръпна настрани тежките завеси. Ярка слънчева светлина заля стаята. — Защо не изядете закуската си и не прегледате кореспонденцията си, а аз ще приготвя дрехите ви за езда.
Оливър отпи от кафето и разкъса пликовете на писмата, които Хенри беше донесъл. Първите три бяха покани за забави от различни места в Лондон, четвъртото беше една бележка от Филип, в която той пишеше, че ще се радва, ако пояздят заедно в парка.
Петото го накара да изтръпне от ужас.
Когато отвори плика, от него паднаха две кремави панделки и няколко увехнали венчелистчета от роза. Той замръзна на мястото си, после извади бавно картичката. Почеркът беше изискан и изящен, а думите ужасяващи.
ГЛАВА 11
Същата сутрин Оливър яздеше в парка Сейнт Джеймс, а двете кучета, Джона и Джокаста, подтичваха след него. След като получи злокобната бележка, реши да се държи така, все едно, че нищо не се бе случило.
Инстинктът му подсказваше, че някой го дебне и е готов да убие всяка жена, която той обикне. Искаше това да не е вярно, искаше да води нормален живот с Вивиан, но, уви, това беше невъзможно.
Сетивата му бяха изострени до краен предел. Всеки висок, силен мъж, които срещаше в парка, му се струваше подозрителен. Единственият, за когото беше сигурен, че няма нищо общо с това, беше Филип.
Беше сравнил двата почерка. Почеркът на Филип беше по-мъжки, буквите бяха по-големи, изписани с уверена ръка. Навяващата страх поема беше написана от нежна ръка и Оливър за пръв път си помисли, че убиецът може в действителност да е някоя луда жена.
Но това предположение не беше разумно. Едва ли една жена, независимо колко е силна и разярена, би могла да нанесе такъв удар с кама.
Той се чудеше дали убиецът не е накарал някоя жена да напише бележката. В това подозрение имаше известен смисъл. Но що за жена е била тази, която съзнателно се е съгласила да бъде замесена в подобна история.
Може би човекът, които искаше да го накаже, беше някоя жена, която си мислеше, че той я оскърбил и е постъпил несправедливо към нея? Може би тя е платила на някой здравеняк да извърши тези ужасни дела?