Когато свърши, тя сгъна внимателно листа и го сложи в плика. После постави писмото в една от книгите на Розалинд.
— Не мога да се разпореждам с нейните неща — каза тя на Сюзън. — Това е всичко, което остана от нея.
Сюзън лежеше мълчалива. Ръката й едва докосваше кошницата. И двете си спомниха жаждата за обич, която Розалинд бе изпитвала и която не беше намерила.
— Тях това не ги интересува. Те искат да имат повече място за роклите си.
— Ще сложим кошницата в килера — каза накрая Сюзън. — Там, където държим книгите с билковите рецепти на майка ти. Това е най-малкото, което можем да направим в нейна памет, а сестрите й никога няма да разберат, че кошницата е там.
Загадъчната Аврора беше основната тема за разговор в средите на аристокрацията. Мълвата за възхитителната жена, която се беше появила така мистериозно на маскарада, беше плъзнала из цял Лондон. Разправяха, че била окичена само с обикновени цветя, втъкнати в косата й. Притежавала неоценимо остроумие и била отвлечена от Краля на пиратите.
Оливър беше ужасно отегчен от закачките на своите приятели, тъй като повечето от тях знаеха кой беше пиратът, който придружи тази загадъчна жена в стаите на горния етаж. Те искаха да знаят докъде беше стигнал флиртът му с нея и дали е било само флирт. Всички негови приятели присъстваха в клуба тази вечер и както обикновено играеха комар. Залаганията пак бяха ниски и по тази причина Бърт Хейли не беше щастлив.
Вниманието, което Вивиан беше предизвикала с появяването си на маскарада, тревожеше Оливър. Той не желаеше по никакъв начин името й да бъде свързвано с неговото. За да бъде Вивиан вън от опасност, той беше решил да накара мъжете, които седяха около него, да повярват, че тя не значи нищо за него.
Единственото предимство, което имаше, бе това, че никой не я познаваше, тъй като Вивиан живееше скрита от погледите на лондонската аристокрация. Никога не биха му повярвали, ако им кажеше, че тяхната богиня беше проста слугиня, която застанала на колене скубеше плевелите в градината или търкаше мръсните тенджери.
Откакто получи бележката, той не мислеше за нищо друго освен за това, как да я предпази. Реши да направи всичко, за да постигне целта си.
— Някои жени дори си оцветяват косите, за да приличат повече на нея — отбеляза Филип, като разглеждаше картите си без видим интерес. Беше загрижен за Бърт, който беше съвсем пиян тази вечер.
— Глупави момичета! — измърмори Ашли и изтегли една карта. — Като че ли цветът на косата може да даде на жената нещо повече от това, което Бог й е отредил да има. Тази малка богиня трябва да е едно прелестно създание, а, Оливър?
Обикновено обсъждането на любовните му приключения беше нещо, което той ненавиждаше от цялата си душа, но тъй като знаеше че наоколо има много хора, които бяха наострили уши, за да го чуят, а и защото искаше да изглежда така, сякаш за него Вивиан беше само една от многото, той отговори:
— Бива си я. Много навито момиче.
— Имаше ли много подплънки под костюма си? — попита друг. — Или тези чудни извивки си бяха нейни?
— Чаровете й са истински. Тя ми достави голямо удоволствие, но не беше по-различна от която и да е друга въртиопашка — каза Оливър и се прозя. После изчисти една карта и взе друга. — Твърде дълго живях във въздържание. Този спорт е от първостепенно значение за здравето на мъжа, така че ще потърся същия вид забавление в най-скоро време.
— В такъв случай ще дойдеш ли с нас в дома на мадам Авайс тази нощ? — попита Бърт. Очите му се бяха зачервили, а погледът, който отправи към Оливър, съвсем не беше добронамерен.
При нормални обстоятелства Оливър никога не би помислил, че ще посети публичния дом. Но сега усещаше, че приятелят му иска да го предизвика. Нормалният стил на поведение не струваше пукната пара, ако животът на Вивиан беше застрашен.
Не можеше да откаже. Ако искаше да спаси Вивиан, трябваше да приеме.
— Струва ми се, че да.
Този негодник не можеше да убие всички жени в Лондон. Оливър щеше да вземе три или четири от момичетата на мадам Авайс и да ги заведе горе в най-скъпите стаи. Така щеше да разсее всички подозрения, че сърцето му е обречено само на една жена.
— Кога смятате да тръгнем? — попита Бърт. Оливър се държеше така, сякаш цялото това приключение нямаше особено значение за него.
— След около час. Това удовлетворява ли те?
Бърт изгледа без особен интерес останалите мъже, които седяха около масата.
— Ще дойда с теб, Оливър. Любопитен съм да видя колко покварен можеш да бъдеш — каза той и погледна към Филип, като се усмихна с една тънка, изкривена усмивка. — Той винаги се е показвал пред другите като образец на добродетелност, както знаете.