— Бърт, недей — измърмори Филип, като явно се срамуваше заради поведението на приятеля си.
— А ти ще дойдеш ли с нас? — попита го Бърт. Имаше нещо противно в държанието му тази вечер и Оливър знаеше, че той няма да остави на мира приятеля му.
Филип се колебаеше, тъй като не знаеше какво да каже, и Оливър реши да му се притече на помощ, като смени темата на разговора.
— Сестра ти е болна, нали, Филип? — попита той, давайки възможност на приятеля си да се измъкне от неудобното положение. — Чичо ми има няколко приятели лекари, които са много добри в професията, и ако искаш, може да ти препоръча някой.
Филип беше благодарен, че се намери начин да се измъкне от неловкото положение. Всички знаеха, че той боготвореше най-малката си сестра, която беше болнава от рождение.
— Ще ме насочиш ли към някого, на когото имаш доверие? — попита той Оливър.
— Утре сутринта ще изпратя някой да ти донесе бележка с името и адреса на един известен лекар — отговори Оливър, като не пропусна да види злобния поглед, който Бърт му хвърли.
— Пред вратата има някаква циганка, мамо — каза Дейвид, когато влезе в кухнята и събу калните си ботуши.
— Какво иска? — попита Сюзън и вдигна погледа си от голямата тенджера, в която къкреше задушено овнешко.
Въпреки че Вивиан я увещаваше да си легне по-рано, Сюзън започна да готви обяда за следващия ден. Тя предпочиташе да свърши тази работа в хладината на нощта, когато топлината, която се излъчваше от огромното огнище, беше по-поносима.
— Гладна е. Има и три малки циганчета с нея.
Сюзън мислеше бързо. Толкова много храна се прахосваше в тази къща, че нямаше да е голяма загуба, ако нахранят четири гладни гърла. Тя отиде до бюфета и извади един голям самун хляб. После взе черпака, сипа от вареното овнешко в една дървена паница и я подаде на сина си.
— Занеси й го. После се върни, за да ти дам да занесеш малко мляко за децата й.
Дейвид изпълни това, което му се каза. По-късно, когато той, Вивиан и Сюзън седяха около кухненската маса до огъня, се чу леко почукване на задната врата.
Сюзън погледна сина си.
— Казах й, че могат да преспят в конюшнята, но утре рано сутринта трябва да си тръгнат.
Сюзън обмисли това.
— Вероятно сме в безопасност, защото циганите обикновено не крадат от този, който ги е нахранил. А Хилда не е достатъчно добре, за да излиза от къщи.
Чукането се повтори и Дейвид отиде да отвори вратата.
Циганката се оказа по-млада, отколкото предполагаха. Смолистата й коса падаше на вълни и стигаше до кръста, а черните й очи бяха ясни и блестящи.
— Искам да ви благодаря — каза тя и подаде на Дейвид празната посуда.
— Мама е тази, която ви нахрани — отговори Дейвид и посочи към Сюзън, която седеше до огъня.
— Тогава ми позволете да ви предложа моите услуги, за да се отблагодаря за добрината ви — каза циганката. Тя влезе в кухнята и преди някой да успее да каже дума, седна до Сюзън и взе ръката й.
Задържа я известно време, като се взираше в широката, мазолеста длан, а после вдигна погледа си и огледа просторната кухня.
— В тази къща се е вселил дяволът — пошепна тя.
— Нямам нужда от циганка-гадателка, за да знам това — спокойно отговори Сюзън.
— Има също… чувствам печал и скръб. Усещам присъствието на един дух, който отказва да напусне къщата.
Сюзън кимна с глава, а Вивиан се приближи по-близо до циганката.
— Вярно е.
Циганката разглеждаше внимателно ръката й, всяка линия, всеки мазол. Накрая започна да говори.
— Сърцето ти е голямо и щедро, но не е силно. Пази се и не се претоварвай с работа.
Тази жена наистина имаше дарба.
— Продължавай — каза Сюзън.
— Имала си съпруг и си живяла щастливо дълги години с него.
— Да.
— Много деца.
— Единайсет.
— Ще се омъжиш отново и то скоро.
— Наистина ли? — очите на Сюзън светнаха и тя погледна дяволито Вивиан — Нещо друго, което да очаквам, ако сърцето ми не спре дотогава?
— За Бога, мамо, не се шегувай!
— Той ти е любимецът — циганката се усмихна на Дейвид, показвайки един ред поразително бели зъби. — Не е нужно да гледам дланта ти, за да разбера това — каза тя и отново погледна към мазолестата длан на Сюзън.
— Ако си въздържана във всичко, което вършиш и си по-предпазлива и внимателна, ти ще напуснеш тази къща, защото ще намериш един мъж, който ще направи щастливи многото години, които ти предстоят занапред. Няма да имаш деца, разбира се.
— И благодаря на Бога за това!