Циганката стана и се накани да си тръгне, когато Сюзън я сграбчи за полата.
— Ще погледнеш ли и нейната ръка? — попита тя, като посочи Вивиан.
— Разбира се.
Циганката пое ръката на Вивиан и тя усети как пръстите й изтръпнаха леко, а после и цялата й ръка. Момичето мълчеше, а циганката разглеждаше изящната й ръка.
— Виждам, че някой се крие.
— Аз? — попита Вивиан.
— Може би. Но има още някой, който се крие.
Тя остана мълчалива, докато продължаваше да разглежда дланта, извивайки я насам-натам, движейки пръсти, за да види по-добре различните линии.
— Има един мъж, когото ти обичаш. Голяма любов. Единствената ти любов. Срещнала си го преди няколко месеца.
Вивиан усети как косите й настръхнаха.
Откъде можеше да знае тази жена това?
— Ще се борите и ще се загубите един друг.
Тя се помъчи да издърпа ръката си.
— Не!
— Не, не. Не е лошо. Ще се разделите и това ще му причини болка. Но вие ще се намерите отново, точно когато нещата ще изглеждат най-зле.
Вивиан погледна към Сюзън, която слушаше съсредоточено.
— Има един друг, който иска да те убие.
Очите на Дейвид станаха огромни и той погледна към майка си.
— Знам — затаи дъх Вивиан.
— Но този мъж има някаква болест вътре в себе си, която не може да контролира. В неговите чувства е замесен твоят любим, а не ти.
Вивиан усети погледа на Дейвид върху себе си, но се съсредоточи върху ясните, черни очи на циганката.
— Ще открадне душата на любимия ти, ако той не внимава.
Всички страхове, които Вивиан изпитваше за Оливър, изкристализираха в това единствено изречение.
— Твоят любим ти изменя, докато говорим сега. Но този, който вижда със сърцето си, знае, че той прави това само заради теб. За твоята сигурност и безопасност.
— Знам — пошепна Вивиан. Циганката остана мълчалива почти минута. Разглеждаше внимателно ръката й. После каза:
— Ако стоиш настрана от изгубени кучета и пълни луни, всичко ще бъде добре.
— Деца? — попита Вивиан.
— Виждам три момичета и той ще ги обича толкова силно, колкото и синовете си. Но четвъртото ще бъде момче, което той тайно е желаел. И петото също ще бъде момче.
— Няма да те остави да скучаеш, Вивиан — пошегува се Дейвид и Сюзън го стрелна с поглед, а после си пое дълбоко въздух.
— Ще се махне ли от тази къща? — попита Сюзън циганката.
— Да. Тя наистина трябва да се махне, защото дяволът витае във въздуха на тази къща.
Сюзън въздъхна с облекчение, а Вивиан попита:
— Но тя ще дойде ли с мен?
— Ако се погрижи за сърцето си — каза циганката и погледна в разтворената длан на Вивиан. — Твоят живот е вече здраво свързан с този мъж. Не се опитвай да се бориш с него. Опитай се да му помогнеш.
— Трябва ли да стоя затворена вкъщи? Да се крия?
Циганката разгледа ръката й.
— Не можеш да го направиш. Мога да ти кажа, че трябва да си стоиш вкъщи, но ти не можеш. Характерът ти не е такъв, нито съдбата ти. За теб светилото на благоразумието се пали от огъня на страстта.
Когато циганката се върна в обора, тримата седнаха около масата. Пиеха бира и разговаряха. Тъй като повече не беше възможно да крият от Дейвид, Сюзън му каза за мъжа, който дебнеше Оливър и който, както смятаха те, беше убил Розалинд.
— Знаех, че има някаква причина, за да не ти се обади толкова време — каза Дейвид. — Знаех, че не може просто да те изостави по този начин.
Скоро след това си легнаха. Дейвид отиде в конюшнята. Вивиан легна на другия сламеник до огнището. Дълго време лежа будна, заслушана в неравномерното дишане на Сюзън. Пророчеството на циганката не излизаше от мислите й.
Мадам Авайс седеше в отдалечения край на салона, а нейните момичета се движеха нагоре-надолу, облечени само в тънките си копринени халати. От време на време те ги разгръщаха, за да възбудят страстта на клиентите. Устните им, които обещаваха всички плътски грехове, които човек можеше да си представи, бяха сочни, а формата им беше подчертана с кармин.
Мадам само ги наблюдаваше, като не пропускаше нищо от това, което ставаше в гостната стая. Беше облечена в тъмносиня широка копринена рокля, а дългата й черна коса беше прибрана назад, сплетена на дебела плитка, която стигаше под раменете й, подчертавайки екзотичните й черти.
Ръцете й бяха отрупани с пръстени със скъпоценни камъни, които блестяха на меката светлина на запалените свещи, докато тя галеше главата на любимия си котарак Фест.
Мадам Авайс осигуряваше на аристокрацията всякакви плътски наслади. Всичко, което беше възможно между мъжа и жената, можеше да стане зад стените на пищния й дом.
Нейните момичета бяха добре обучени във всички сфери на сексуалното изкуство, като се започнеше от най-нежното и изтънчено и се стигнеше до бичуването. Те бяха повече от готови да имитират всяка поза, нарисувана върху порнографски щампи, някои от които Мадам беше поставила в рамки и окачила по стените в стаите на горния етаж.