Времето, което момичетата отделяха, за да се докарат и усъвършенстват сексуалната си красота, не беше малко, тъй като Мадам настояваше те да бъдат истински професионалистки в бранша. Дори къдрите на онова интимно място между бедрата им бяха подредени и оформени така, че да радват мъжкото око.
Те показваха голотата си само за кратки, точно пресметнати мигове пред клиентите, които седяха в салона. Копринените халати се отваряха и затваряха, предлагайки на мъжките апетити надежди за онова, което ги очакваше горе.
Многото стаи бяха снабдени с всевъзможни атрибути, които можеха да увеличат сетивната възбуда. Имаше и брезови пръчки, които караха нежната кожа да се обагри в червено. Мъжете можеха да поискат предпазители, така че да могат да се забавляват с момичетата, без последните да зачеват незаконни деца, а също така и да се предпазят от френската болест.
Полови сношения, онанизъм, групов секс и още много други — всичко се практикуваше в частния публичен дом на Мадам. Нямаше удоволствие, което да не се упражни с готовност, нямаше каквото и да е неестествено положение, което да не бъде изпробвано, щом клиентът го желаеше.
Оливър, седнал на удобния диван между Ашли Флеминг и Бърт Хейли, се съсредоточаваше върху задачата, която му предстоеше. Ако една нощ на правене на любов с някои от най-красивите проститутки в Лондон щеше да отклони вниманието на тайния му враг от Вивиан, то тогава той щеше да вземе участие в нощната оргия на приятелите си.
Приятелите му щяха да се смеят, ако можеха да прочетат мислите му. Заобиколен от най-желаните проститутки в целия град, неговите мисли витаеха все още около Вивиан.
— Тази е хубава — каза навъсено Бърт, когато погледът му се спря върху русо момиче с черен халат. Тя му хвърли един безразличен поглед, после отметна коприната настрани и разкри красотите си. Бърт я гледаше втренчено, но беше ясно, че той все още е в лошо настроение. Ефектът от питиетата, които беше консумирал в клуба, беше такъв, че го правеше още по-гневен и сърдит.
Оливър разгледа дискретно приятелите си. Ашли беше по-улегнал и по-разсъдлив от Бърт. Беше от този тип хора, които често оставаха незабелязани. Беше наследил едрата кокалеста фигура на майка си, но с напредването на възрастта нито фигурата му, нито лицето му печелеха. Лицето му вече се беше отпуснало и напълняло от удоволствието, което изпитваше от хубавата храна и питиетата.
Бърт беше по-буен и в момента с огромните дългове, натрупани от играта на комар, той имаше много повече за губене, отколкото всеки един от тях.
Мадам Авайс стана от огромния си, подобен на трон стол, и се понесе към тях. Вървеше грациозно, без да бърза. Пропорциите й бяха богати, а лицето й беше гладко и незасегнато от шарката. Тя излъчваше сила и увереност. Беше създала своя изключителен бизнес и го ръководеше успешно през всичките тези години.
— Какво ще желаят господата тази нощ? — попита тя.
Оливър, който беше решил още от самото начало да приеме тази измама, щом като се налагаше, заговори първи:
— Бих искал три от момичетата и една от големите стаи на горния етаж.
Той беше мислил за това, което трябваше да направи, и беше решил, че не може да рискува, като избере само едно момиче. Оливър считаше, че нямаше да може да понесе факта да стане причина за още едно жестоко убийство, и затова, за по-голяма безопасност, избра няколко момичета.
Тъмните очи на Мадам светнаха при възможността да спечели толкова много нари.
— Както желаете — пошепна тя и плесна с ръце, при което се появиха още няколко момичета.
Оливър нарочно не избра нито една, която имаше огнени коси.
— Тази е хубава. И тази с русата коса, в бялото. И тази — облегна се на дивана той, преструвайки се, че е доволен. Беше идвал в този дом често в годините на своята младост и знаеше реда.
Избраните жени щяха да се качат горе и да се приготвят. Той щеше да плати на Мадам цялата сума, преди да се качи при тях. Благодарение на парите щеше да има възможността да прекара цялата нощ в сладострастната компания на момичетата.
Ашли избра една слаба жена със златистокафява коса, а Бърт остана тих и мрачен, пиейки второто питие, което чернокожото момиче на Мадам му беше донесло.
Говореха за незначителни неща, докато Мадам дойде при тях и докосна леко Оливър по рамото.
— Момичетата са готови. Аз ще ви заведа горе.