Оливър отвори вратата, без да се колебае.
Трите жени, които беше избрал, се бяха изтегнали на огромното балдахинено легло. Бяха напълно голи. Зад тях завесите на балдахина бяха спуснати, а в мраморната камина гореше хубав огън. Бяха положили големи усилия да създадат тази жива картина специално за него и той оцени тяхното усърдие.
Сега, след като нямаше какво друго да прави, той реши, че трябва да прекарат една приятна вечер.
— Какви сладки малки съблазнителки сте вие — каза тихо той, като отиде до леглото и седна на ръба му. Понечи да си събуе ботушите, но една от жените, хубавичка брюнетка, коленичи между краката му и започна да ги събува.
— В шкафа има коняк — предложи друга стройна блондинка.
— Тогава нека всички се насладим на глътка коняк — отговори той.
Въпреки че по природа беше много сексуална натура, сега с готовност би заменил и трите жени само за една, която не можеше да има.
Русокосата наля от хубавия френски коняк в четири чаши и подаде първата на Оливър. Той я вдигна като за наздравица, изчака трите да вземат своите чаши и се усмихна на всяка една поотделно. После той предложи на едно от момичетата да постави паравана пред огъня, а другото духна свещите. Стаята потъна в мрак и техните плътски удоволствия започнаха.
Мъжът, който стоеше до шпионката, стисна зъби от яд. Той наблюдаваше какво става в стаята на Оливър до мига, в който тъмнината вътре направи невъзможно да продължи това му занимание. След като не можеше да вижда нищо, той се махна от шпионката и заслиза безшумно по стълбите.
Мадам седеше на своя стол в празния салон, а котаракът лежеше в скута й. Тя галеше козината му и изглеждаше унесена в мисли.
Той стоеше мълчалив, докато накрая тя го видя.
— Нима всичко свърши толкова бързо? — попита тя. Той се опита да си придаде спокойно изражение, но гневът бушуваше в него.
— Той загаси свещите и в стаята не беше достатъчно светло, за да мога да виждам.
— Има и други стаи, които могат да бъдат наблюдавани…
— Не. Искам да гледам него.
През всичките тези години, които имаше зад гърба си като сводница, мадам Авайс никога не беше изпитвала страх. Тя отдавна беше разбрала, че англичаните са хора напълно неразбираеми за една французойка, каквато беше тя. Тя никога не би могла да направи тези пари във Франция, защото англичаните ревниво пазеха своите пороци, както и най-тъмните си, най-тайните си удоволствия, докато французите бяха много по-открити за тези неща.
Тя никога не се беше страхувала от клиент. До тази нощ.
Имаше нещо в очите му, което издаваше напрежението, завладяло съществото му, когато говореше за Оливър. Тя мислеше, че желанието му да гледа през шпионката не беше само една еротична мания, а нещо далеч по-лошо.
Никога не беше виждала такава явна, неподправена омраза.
Тя примигна с очи, чудейки се дали няма халюцинации, но Фест стоеше нащрек в ръцете й. Малкото му телце, което обикновено беше отпуснато, сега беше настръхнало.
Не, това не беше плод на въображението й. Тя беше жена, която изкарваше прехраната си и успя да оцелее, защото се осланяше изцяло на своя ум и на усета си. Сега, същият този инстинкт й казваше да даде на този мъж това, което той искаше, и да го изпрати по пътя.
— Ще искате ли да ви върна парите, или ще се възползвате от услугите на някое от моите момичета?
— Дайте ми парите.
Тя се помъчи да остане спокойна, докато броеше банкнотите, въпреки че много й се искаше просто да ги хвърли в лицето му и да го блъсне през вратата. Гледаше го, докато той вървеше към изхода, и се опитваше да успокои своята нервна животинка.
Само в едно нещо бе сигурна — тя нямаше да насърчава за в бъдеще неговото присъствие в тази къща. Това никога вече нямаше да се повтори.
ГЛАВА 12
Вивиан седеше на каменната пейка в отдалечения край на градината на майка си, тъй като искаше да бъде скрита от погледите на обитателите на къщата. Тя чакаше да премине последния пристъп на неприятното гадене. Не можеше да се прибере в това състояние.
От една седмица се опитваше да намери друга причина за странното си състояние и отчаяно се мъчеше да убеди себе си, че то се дължи само на временно неразположение. Хилда непрекъснато ги товареше с най-тежката работа, а и двете със Сюзън обичаха да си приказват до късно през нощта.
Още когато беше дете, тя знаеше, че всички вълшебни неща стават през нощта.
Сега Сюзън топлеше водата за прането. Мери събираше мръсните дрехи из къщата, а Вивиан седеше в градината. Беше дошла да набере някои билки, но искаше да остане за малко насаме с мислите си.