Изненада се, когато видя Сюзън да върви по пътеката към нея. Когато жената стигна до пейката, тя седна и взе ръката й в своята.
— Най-добре ще направиш, ако му кажеш — каза спокойно тя.
Вивиан премига, за да прогони сълзите си. Не можеше да избере по-лошо време от това, за да открие, че ще има дете. Беше съвсем в началото на бременността. Гърдите й бяха станали напрегнати, чувстваше се извънредно уморена. Тя би пренебрегнала всички тези промени, ако не беше това неразположение.
— Не мога — пошепна тя.
— Трябва да помислиш за детето, което носиш.
Вивиан хапеше устни. Когато циганката й беше казала за децата, тя разбра още тогава. Тя и Оливър щяха да имат първата си дъщеря.
— Трябва да помислим за неговата закрила — повтори спокойно Сюзън. Никоя от двете не искаше да гадае какво щеше да направи Хилда, ако разбереше, че Вивиан е бременна.
— Ще приготвя на мащехата ти едно приспивателно от билките — каза решително Сюзън. — Дейвид ще те заведе при него тази вечер и ти ще му кажеш. Той трябва да те отведе от тази къща, независимо дали онзи луд те преследва, или не.
Вивиан кимна с глава. Положението й я караше да се чувства толкова уморена и объркана, че за нея беше едно облекчение някой друг да взима решенията вместо нея.
— Ами ако… — не можа да завърши тя. Мисълта, че на Оливър можеше да не се хареса нейната новина, беше толкова ужасна, че тя не смееше да я изрече на глас.
— Имам сестра, която живее на север — каза Сюзън. — Ще заминем при нея след една седмица.
Вивиан кимна с глава и Сюзън я целуна по бузата.
— А сега иди ми събери лайка, маточина и цвят от липа, лопен и теменуга. Трябва да сме сигурни, че онази ще спи дълбоко. Събери повече, защото искам да мирува цяла нощ.
Вивиан тръгна покорно, а Сюзън остана на каменната пейка, опитвайки се да събере мислите си.
Остана така няколко минути, докато усети едно нежно присъствие. Като се изправи, тя оправи изцапаната и престилка и се огледа наоколо.
— Не се разстройвай, Елиза — започна тя шепнешком. — Това се случи на теб, сега се случва на нея, а вероятно ще се случи и на малката, която тя носи.
Махни я от тази къща…
— Това мисля да направя и аз. Но първо трябва да съобщим на нейния млад любим и повярвай ми, той ще направи най-доброто за нея.
Ако Хилда разбере…
— Тя няма да разбере. Тя не е толкова умна. Разбери, той я обича, Елиза. Видях го как я гледа. И тя е лудо влюбена в него — каза Сюзън и си пое дълбоко дъх. — Обещавам ти, че ще намеря начин да я измъкна оттук.
Публичният дом беше притихнал, когато Оливър излезе от стаята и слезе по стълбите. Къщата изглеждаше съвсем различна с настъпването на зората. Сега тя приличаше на обикновена лондонска къща. Само под плаща на нощта истинската й природа разцъфтяваше. Мадам Авайс седеше в салона. За да бъде сигурен, че изиграл напълно своята роля, Оливър влезе в салона я поздрави.
— Забавлявахте ли се добре снощи? — попита Мадам.
— Да, много. Ще дойда отново, когато обстоятелствата ми позволят.
Той излезе от стаята и не можа да види разтревожения поглед, с който Мадам го гледаше, докато вървеше към изхода.
— Тя изпи всичко — докладва послушно Мери.
Сюзън погледна Вивиан, която извърна погледа си, преди Мери да е забелязала триумфалното изражение в очите й. Прислужничката нямаше представа, че внимателно подбраните билки щяха да осигурят на господарката й непробуден сън през пялата нощ и през по-голямата част от сутринта.
Миранда и Дороти се бяха възползвали от болестта на майка си и бяха излезли рано, за да вечерят заедно с приятели. Ако останеха верни на навиците си, те нямаше да се приберат, преди да се е съмнало.
— Ще се заловя с кърпенето, докато ги няма — каза Мери. — Ще отида да си донеса кошницата.
Сюзън погледна Вивиан, която каза бързо, преди още Мери да е напуснала стаята:
— Нещо не се чувствам добре. Ще отида в стаята си и ще си легна.
Тя излезе от топлата кухня и тръгна към конюшнята, където Дейвид беше оседлал два коня. Той беше донесъл и мъжки дрехи, с които Вивиан щеше да се преоблече, за да отидат при Оливър.
— Тя е тук, сър — каза Хенри, като влезе в библиотеката.
Имаше само една жена в света, която неговият камериер можеше да има предвид. Преди Оливър да успее да изрази недоумението си от това, което чу, Вивиан вече беше в стаята.
— Трябваше да те видя — започна тя малко задъхано.
Той я хвана за ръката и я заведе до стола пред камината. Тя седна, а Оливър коленичи пред нея, като взе студените й ръце в своите.
— Защо се излагаш на такъв риск, като идваш тук? — попита той.