— Но той може да ти направи нещо…
— Защо не видиш по-ясно какво прави той на теб? На нас! Няма да имаме спокойствие, докато той не бъде хванат. А аз няма да имам мира, ако не помогна за залавянето на този жесток негодник! А сега ме пусни да си вървя, Оливър.
Той се взираше в нея и продължаваше да препречва пътя й.
— Не виждаш ли? — каза тя спокойно и той усети голямата умора в гласа й. — Просто искам да ти помогна.
— Не вярваш ли, че съм в състояние да те защитя?
— Ох, ти проклети, големи глупчо! Разбира се, че ти вярвам! Но човек не трябва да се изправя сам срещу дявола.
Той стоеше до вратата и я гледаше.
— Пусни ме да си отида, Оливър.
— Няма да ходиш на никакви маскаради!
— Ти няма дори да разбереш.
— Всички в Лондон ще разберат! Ти, твърдоглаво момиче! Те говорят за Аврора, богинята, която раздава щедро своите прелести!
— Следващия път ще покрия косата си.
— Те ще те покрият — отговорът му беше язвителен, а думите му нарочно бяха груби и вулгарни.
— Мога да се грижа за себе си!
— Можеш ли? А какво щеше да направиш с онази грозна маймуна от маскарада, ако не бях се появил?
— Ами можех да го целуна… — каза тя и се спря по средата на изречението, защото той я взе в ръцете си и я притисна към себе си.
— Ако те видя на маскарада, ще те отведа и ще те държа под ключ.
Вивиан само сви рамене. Оливър се дръпна от вратата и й позволи да излезе.
— Дейвид ли те придружава? — попита той.
Тя кимна с глава.
Той се обърна с гръб към нея, обзет отново от внезапен гняв.
— Прибери се вкъщи!
— Ти си толкова твърдоглава, колкото беше и майка ти — каза Сюзън, като се взираше ужасена във Вивиан.
Вивиан наведе глава, тъй като не искаше никой да вижда болката, която я разкъсваше.
— Ще приема думите ти за комплимент.
— Но помисли ли какво ще правиш сега?
— Ще измисля нещо.
— Не ме дръж настрани от това, Вивиан. В такива случаи човек не бива да се затваря в себе си.
Вивиан стисна ръцете си в юмруци и ги опря на масата, спомняйки си острите думи, които тя и Оливър си размениха.
— Каква лоша приятелка съм аз — промълви Вивиан и най-накрая се осмели да погледне възрастната жена в очите. — За твоята лоялност към мен ти не получаваш нито друго освен тревога и мъка. Ето така ти се отплащам аз.
— Мълчи. Всички жени стават чувствителни, когато Бог ги дарява с бебета.
— Само за това ли стават жените в този свят?
— Какво искаш да кажеш?
— Само дотам ли се простира нашето призвание — да дадем един нов живот в броеницата на вечния житейски кръговрат? Тогава защо имам мечтите си, копнежите си, желанията си, които не могат да бъдат заглушени! Защо не мога да се гмурна в потока на живота би да се опитам да ги направя реалност?
— Той иска сам да се справи с този луд човек, Вивиан.
— Ти заставаш на неговата страна.
— Да. Аз разбирам неговата позиция.
— Дори и след това, което е направил в онзи бардак?
— А какво трябваше да направи според теб, госпожичке? Отговори ми на този въпрос! След като те са го завели в онзи дом, какво друго е могъл да направи? За един млад, красив, здрав и буен мъж като него това, което е направил, е естествено.
Вивиан се втренчи в Сюзън. Все още беше разстроена от борбата, която беше водила с Оливър. Изобщо не знаеше как да отговори.
— Направил го е, за да отклони вниманието на този дявол от теб! А ако не беше отишла на онзи маскарад, никой нямаше да знае, че съществуваш!
— И ти възприемаш постъпката му като една добра идея?
— Не знам какво да мисля вече — стрелна я Сюзън и сниши гласа си до шепот. — Този човек, който те е преследвал нагоре по стълбите и е взел панделките от косите ти е искал да измъчва Оливър. Нима това не означава нищо за теб? Когато Оливър ти призна за това, което е бил принуден да направи, той вече е бил получил писмото на злодея. Не можеш ли да разбереш това и да му простиш?
— Не мога да позволя повече на никого да ме затваря и да ме държи под ключ. Дори и на Оливър.
Сюзън я погледна втренчено. Вивиан знаеше, че жената си спомня многото наказания, които Хилда й беше налагала. Беше я заключвала в шкафа, в малката стаичка на тавана, оставяйки я самичка в тъмното. Сега мисълта да бъде ограничавана по какъвто и да е начин я ужасяваше и отвращаваше.
— А какво ще стане с малката? — пошепна Сюзън. — Сама ли ще я отгледаш?
— Не — Вивиан се хвана здраво за ръба на масата и повдигна леко брадичката си, опитвайки се да потисне съмненията и страха си. — Не. Първо ще хвана сама убиеца, а после ще убедя този упорит мъж, когото обичам до полуда, че двамата с него сме идеалната двойка.