Щеше да тръгне рано сутринта. Заминаваше на север, далеч от Вивиан, далеч от нейните проблеми. Вероятно никога вече нямаше да види момичето.
Права си, Роза. Бягай далече.
Тя захлупи лице в ръцете си. Откритието, че кръщелницата й е бременна, я беше разстроило толкова, че в един миг помисли, че чува гласа на Елиза.
Бягай.
И преди беше избягала и никога не можа да си прости тази грешка. Въпреки че беше жена, тя не можеше да отстъпи като онзи пияница Хоумър, който беше зарязал Вивиан на произвола на съдбата.
Не се страхувай, моля ти се. Помогни й…
Имаше чувството, че Елиза е при нея, в стаята. Розамънд затвори очи, желаейки това чувство да изчезне, шумът пред вратата я накара да се сепне.
Прислужникът на Джени, един нисък, набит мъж, влезе в стаята и посочи двата пътнически сандъка до леглото.
— Това ли е всичко? — попита грубо той.
Тя се изправи, като се хвана за рамката на леглото, махна кичур коса от челото си и се втренчи в мъжа.
— Това ли ще бъде? — попита той.
— Не — каза спокойно тя и седна отново на леглото, стискайки до болка ръцете си. — Не. Няма да заминавам още.
Скъпи Оливър,
Не съм ти писала отдавна наистина, но това бе само защото здравето не ми позволяваше, тъй като трябваше да пазя леглото. Но аз чух за теб и твоята Аврора. Да знаеш само как й се възхищавам, затворена тук, между четирите стени на спалнята си. Всички в Лондон говорят само за нея.
Тя е развълнувала аристокрацията и я е довела да полуда. Но е предизвикала и Даниел.
Той ти е сърдит, Оливър. Както обикновено, ти го изигра отново. Той не можа да намери тази жена, а сега дори не е сигурен в чувствата, които имаш към нея. Моля се да продължиш да го водиш по лъжлива следа, за да я предпазиш от силата на неговия гняв. Ти никога не си лъгал нежния пол, Оливър. Знам това. И точно затова подозирам, че дамата все още лежи на твоето сърце.
Обещах пред себе си този път да ти разкажа всичко, за да приключа с тази история веднъж завинаги. Днес се чувствам по-добре и се надявам да мога да пиша повече.
Даниел дойде да ме вземе от къщата на възрастната жена, при която служех и която се отнасяше към мен като с приятелка. Тя искрено се радваше за мен, радваше се, че моят брат е успял в живота. Той беше облечен с хубави дрехи и дори имаше на свое разположение карета.
Ние напуснахме триумфално Лондон и аз бях във възторг от факта, че моят брат беше превъзмогнал миналото и се беше справил добре с живота.
Докато научих истината.
Имаше друго убийство. Не мога да ти кажа повече засега, Оливър, тъй като това е едно фатално събитие, което обяснява откъде идва омразата, която Даниел питае към теб.
Пътувахме за имението му в провинцията. Неговите земи граничат с твоите и от деня на нашето пристигане аз непрекъснато чувах разни истории за теб и за твоите момчешки подвизи. Ти не беше вкъщи по това време, тъй като пътуваше с чичо си по света, но изслушах тези приказки и любопитството ми нарастваше.
Видях градината ти и разбрах, че човек, който обича толкова много красотата, сигурно е една чувствителна натура. Нещо, което беше толкова чуждо за двамата мъже, които познавах — моят баща и моя брат.
Моля те да ме разбереш, Оливър. Въпреки че обичах брат си, аз се страхувах от него. Бях видяла на какво е способен той. Познавах вкуса на страха още от мига на раждането си, а впоследствие събитията от живота ми затвърдиха това мое чувство с още по-голяма сила.
Живея с мисълта, че съм една страхливка, но мога да те уверя, Оливър, че не ми е лесно.
В деня, когато се завърна в имението си, ти ни дойде на гости. Видях те от прозореца на библиотеката. Ти влезе в моя живот със силата на един бог. Беше толкова красив, толкова умен. Толкова нежен.
Тогава се влюбих в теб, но бях достатъчно умна да не го показвам.
Даниел ти завиждаше още от самото начало. Според него всичко, за което той е трябвало да се бори, дори и убива, ти си го получил без каквото и да е усилие от твоя страна. Той трябваше да се мъчи да играе ролята джентълмен, докато ти беше роден такъв. Когато двамата с него отивахте да яздите, Оливър, ти имаше по-добрата стойка. Ти го превъзхождаше в лова и риболова. Дори и с дамите имаше по-голям успех.
Даниел чувстваше, че е едно нищо. И може би той настина беше едно нищо, каквато бях и аз. Знаех, че двете убийства му тежаха страшно на съвестта. Едното беше направено, за да ме защити, а другото беше извършено за да извлече материална полза. Даниел мислеше, напълно погрешно, че ние имаме извънредно голяма нужда от много пари, за да бъдем подсигурени.