Спомням си онова лято много добре. И двамата бяхте толкова млади и силни. Толкова красиви. Гледах ви от прозореца, защото Даниел ми беше възложил да свърша някои работи в огромната къща на имението му. Аз не бях достатъчно уверена в себе си, за да се науча да играя ролята на важна лейди. Мислех, че съм доволна от задълженията, които имах, доволна да живея близо до брат си и да имам някакъв комфорт.
Но аз исках повече. И за това си желание бях наказана много пъти. Оливър, докато ти създаваше красиви градини, аз си създадох свой собствен ад.
Исках да имам теб. Исках да видя дали мога да бъди докосната от мъж, без той да почувства отвращение. Аз ти позволих да ме целунеш, когато се срещнахме на стълбите един ден, а после избягах. Ти пробуди талкова много чувства в мен, че се изплаших.
Но не можех да те забравя.
Знам, че ще си спомниш за мен, когато ти кажа, че аз ти подарих девствеността си, както и ти ме дари със своята. Сега ти не би ме познал, защото аз нямам нищо общо с онова младо, хубаво момиче, което бях някога. Искам да знаеш, Оливър, че аз ще си спомням до последния си час за това, което ти ми даде.
Бих върнала всичко обратно, ако можех да спра целия този ад.
И така, една от прислужничките казала на друга, тя пък на трета, докато накрая Даниел чул клюката. Той ме извика в спалнята си. Беше бесен. Опитах се да отрека стореното, но той беше видял малкия букет цветя, който ти остави за мен. Въпреки че винаги съм знаела, че между нас съществува твърде голяма разлика в обществената йерархия, ти беше добър и мил с мен, Оливър, и аз ценя това.
Но аз ти причиних болка и ще направя всичко, за да изкупя този грях.
Ако ти просто ме беше използвал само за да задоволиш своите плътски желания, той може би нямаше да бъде толкова сърдит, но знаеше, че аз те обичам. Знаеше, че ти владееш една част от моето сърце, над която той никога нямаше да може да има власт. Въпреки че чувствата на Даниел към мен никога не са били неестествени, това го влудяваше до краен предел.
Оттогава той започна да те измъчва. Любимото ти куче се осакати по време на лов. Конят, който ти яздеше, неочаквано окуця. Част от градината ти беше преобърната, а цветята бяха изтръгнати с корените. Всичко това беше сторено, за да те накаже.
Но все още не беше убивал.
Докато не се появи Ан и чувствата ти към нея, които той беше забелязал в очите ти. Видял ви една вечер в театъра и когато се прибра вкъщи, реши, че трябва да те накара да страдаш. Опитах се да му попреча, но стана още по-лошо. Изблиците на гняв у Даниел ме плашеха ужасно, защото тогава той ми напомняше за баща ни.
Той уби Ан. Уби и другото момиче.
Ръката ми трепери, докато пиша тези редове. Толкова бързо се изморявам напоследък. След всяка написана дума се чувствам все по-разстроена и отчаяна, а има още толкова много неща, които трябва да ти кажа. Той е близо до теб, Оливър. Много по-близо, отколкото предполагаш. Той следи всяка твоя крачка и е решил да те съсипе. Иска ти да страдаш така, както той е страдал. Знам тази истина още от времето, когато бях дете.
Чувствам се напълно безпомощна.
И няма начин да го спра…
Сутринта Вивиан чистеше гостната стая и разглеждаше портрета на доведените си сестри. Хилда имаше голям запас от рисувани портрети, които беше изложила на показ, защото смяташе, че те издигат ранга на семейството й. Вивиан сравняваше мълчаливо приликата на портрета с реалните образи. Художникът явно имаше доста голям талант. Той беше доловил най-неприятните качества на Дороти и Миранда и ги беше изобразил, като по този начин ги бе направил достояние за всички.
Портретът на майка й, поръчан, когато тя обявила годежа си, беше продаден преди много години. Хилда беше алчна за пари, въпреки че когато се омъжи, съпругът й все още беше богат човек благодарение на богатството, което му остави покойната му съпруга. А очевидно Хилда не искаше в къщата да има нещо, което да напомня за първата жена на Хоумър.
На Вивиан й стана болно за портрета на майка й, изложен в някой магазин и продаден на съвсем чужд човек. Сега, когато чакаше първото си дете, тя беше натъжена от факта, че единственият спомен, които детето й щеше да има за баба си по майчина линия, беше малката миниатюра, която тя пазеше в жилището си, точно над конюшнята.
Изненада се, когато видя, че Хилда е станала от болничното си легло и влиза в стаята с някакъв непознат, който вървеше зад нея. Мъжът беше около двадесет и пет годишен, имаше дълга, грижливо навита руса коса, която беше изкусно напудрена. Дрехите му бяха безупречни и Вивиан се зачуди какво общо можеше да има той с такава жена като Хилда. Дори и сега, когато имаше гост, тя беше облякла измачканата си всекидневна рокля и представляваше пълна негова противоположност.