Той я блъсна и тя падна на пода до табуретката. Джефри се надвеси над нея, като дишаше тежко. Напудрената му коса, сресана в елегантна прическа, се беше разрошила, а сините му очи блестяха гневно.
Хилда избра момента, за да влезе в стаята, носейки поднос, отрупан със закуски. Очевидно тя не искаше Мери да види какво беше станало и да го докладва на Сюзън.
— Тази кучка ме ухапа! — каза Джефри с обвинителен тон в гласа.
Хилда постави внимателно подноса на масата и когато погледна Вивиан, от изражението й можеше ясно да се долови чудовищната омраза, която хранеше към момичето.
— Казах ти, че тя ще има нужда от дресировка. Но точно ти си човекът, който би приел това предизвикателство, нали, Джефри?
Вивиан остана неподвижна, свита в ъгъла до табуретката. Тя беше пресметнала колко е разстоянието до вратата и каква е възможността й да стигне дотам. За съжаление Джефри и Хилда стояха точно на пътя й, така че тази възможност отпадаше. Оставаше й другата. Въпреки че никога не го беше правила, тя щеше да се бори с всичка сила.
— С удоволствие ще се заема с нея — каза Джефри.
Вивиан не смееше да го погледне. Мислеше бързо и отчаяно какво трябваше да направи.
Ако вдигнеше шум, Сюзън щеше да изпрати Дейвид да й помогне. Ако той я чуеше, щеше да пристигне веднага. Но Вивиан не се съмняваше, че Джефри щеше да го накаже жестоко, а можеше и да го убие.
В такива случаи думата на благородника винаги тежеше повече от тази на слугата.
Когато Джефри отново тръгна към нея, тя си помисли колко глупаво постъпи, задето не помоли Оливър за закрила. С последен, отчаян опит тя скочи на крака и се опита да го заобиколи.
Първата безмилостна плесница улучи бузата й и Вивиан усети вкуса на кръвта. Все още борейки се да избяга, тя повдигна инстинктивно ръцете си, за да защити лицето си, и вторият удар на Джефри попадна в стомаха й. Тя се сгъна на две от силната болка и падна на пода.
Когато той започна да я рита с ботушите си, Вивиан изпадна в безсъзнание.
ГЛАВА 13
Хилда и Джефри излязоха от стаята веднага след яростния побой. Вивиан остана да лежи в безсъзнание на пода в гостната стая, където я намери Мери. Момичето започна да крещи неистово и Виктор дойде тичешком. Преценявайки бързо ситуацията, французинът повдигна внимателно Вивиан и като я взе на ръце, понесе натъртеното й тяло към кухнята.
Сюзън, която беше чула виковете на Мери, когато видя Виктор да носи на ръце Вивиан, цялата пребледня. Момичето беше с подпухнали устни, а износената й рокля беше скъсана отпред. Грозните белези от побоя бяха станали моравочервени.
— Какво е направила на момичето ми? — пошепна тя, когато Виктор положи Вивиан на един от сламениците до огнището. Сюзън, която разбираше, че сега не му е времето да се поддава на емоции, бързо нареди на Мери да донесе топла вода, чисти кърпи и кошницата, в която държеше билковите мехлеми.
Като потисна желанието си да се разплаче, тя се залови енергично за работа.
Имаше чувството, че една част от нея беше мъртва.
Навън вече беше тъмно, когато Вивиан най-после дойде в съзнание. Тя позна Сюзън, чието лице беше осветено от пламтящия в огнището огън. Старата жена и Дейвид седяха до нея. Вивиан можеше да отвори само очите си, тъй като се чувстваше много уморена и цялото тяло я болеше. Опита се да се усмихне, но дори и това леко движение й причини болка.
Сюзън постави успокоително ръката си върху нейната.
— Не мърдай, скъпо мое момиче. Лежи си спокойно и почивай.
Едва раздвижвайки устните си, тя произнесе безгласно една единствена дума:
Бебето.
— Тя е добре. Силна е като майка си и е двойно по-упорита от нея.
Вивиан не можеше да не се усмихне на тези думи, но миг след това потръпна болезнено.
Организмът й беше силен и след седмица тя се възстанови. Отново беше на крака, но в душата й се зароди едно ново решение и тя знаеше, че вече никой нямаше да я бие толкова жестоко и с такова удоволствие, както я малтретира Джефри Темпълтън.
Омразата й към мащехата й нарасна, когато разбра какво бъдеще й готвеше тя. Винаги беше смятала Хилда за жестока, но сега разбра, че тази жена е лишена от всякакво човешко чувство.
Повече от всякога Вивиан имаше чувството, че се намира в затвор. Хилда наблюдаваше действията й неуморно и не й позволяваше да излиза от къщата. Сюзън излизаше много рядко, а в този нов режим на наблюдение от страна на Хилда беше включен и Дейвид.
Вивиан и Сюзън си говореха тихо пред огнището, кроейки планове как да предадат съобщение на Оливър.