Мери им беше казала три дни след побоя, че е била задължена от Хилда да ги следи. После заяви, че никога не би могла да стори това.
— Не и след… не и след като видях какво ти направи тя — завърши момичето. Тя се страхуваше от Хилда, но както те, така и тя, беше в капан. Вивиан се възхищаваше от смелостта й.
— Ще те махна от това дяволско място — пошепна тя, като не изпускаше вратата от око. — Това ще стори и Виктор.
Така Мери стана техен информатор и всяка сутрин им докладваше какво е чула горе.
— Тя смята да изтегли сватбата напред — каза им тази вечер Мери. — Разправяше на дъщерите си за вечерята, на която била с мистър Джефри Темпълтън, и как те обсъдили всичко до най-малката подробност.
— И кога ще бъде сватбата? — попита Вивиан.
— Следващия петък. Смятат да те упоят — кимна тя към Вивиан — и да те заведат в провинцията.
Мери беше предана и умна и беше успяла да разбере още неща.
— Мъжът, за когото трябва да се омъжиш…
— Колин — каза тихо Вивиан, с очи приковани във вратата. — Той не е с всичкия си. Онзи Темпълтън, неговият брат, го държи някъде далече под ключ, вместо да го даде в някой добър приют за душевно болни.
Сюзън и Вивиан занемяха, като чуха това.
— Той смята да те използва… да те накара да забременееш от него и после да обяви детето за законен наследник…
— … и по този начин да има достъп до богатството на брат си — довърши Сюзън вместо нея.
— Да.
— Тази нощ ще отида при Оливър — пошепна Вивиан. В мига, в който думите се изплъзнаха от устата й, тя разбра колко необмислени бяха те. Ако Хилда разбереше за отсъствието й, щеше да излее гнева си върху останалите. Мери, Дейвид или Виктор щяха да оживеят след побоя, който тя със сигурност щеше да им нанесе, но Сюзън сигурно щеше да умре.
Не, тя трябваше да намери начин да се види тайно с Оливър, докато Хилда и дъщерите й отсъстват от къщата.
— Недей да се отказваш да отидеш при него само заради мен — каза Сюзън.
Как може да знае винаги какво мисля, чудеше се Вивиан.
— Не мога да те оставя тук, знаеш това.
— Чуй ме, момичето ми. Щом става дума за твоята безопасност и за моята, искам да ти кажа, че аз имам зад гърба си един дълъг, хубав живот, докато ти едва…
— Не!
— Чуй ме, Вивиан. Ако твоята майка беше жива, щеше да поиска от мен да направя точно това. Затова върви при Оливър и потърси неговата закрила.
— Няма да те оставя.
— Ще го направиш, щом аз ти казвам!
Двете жени се втренчиха една в друга.
— Сега не е уместно да се излиза — пошепна Мери. — Тя е наела двама мъже. Те стоят на пост при портите. Няма да можеш да стигнеш далече.
Сюзън си пое дълбоко въздух, после го изпусна бавно.
— Ако си решила да излизаш, не трябва да се връщаш повече тук — пошепна Мери, като гледаше неспокойно към вратата.
— Вивиан, ти трябва да избягаш, защото това чудовище може да се върне и отново да те малтретира — каза спокойно Сюзън. — По-късно Оливър може да изпрати някого, който да ни отведе оттук.
Ти няма да живееш достатъчно дълго, за да видиш това, мислеше си мрачно Вивиан. Но нямаше време за колебание. Като потисна страховете си, Вивиан каза:
— Трябва да има начин нещата да се оправят. И аз ще го намеря!
Късно същата вечер гостната стая в дома на Хилда внезапно беше залята от неземна, призрачна светлина.
Въздухът затрептя, силен вятър нахлу в стаята, издувайки завесите и разпръсквайки пепелта от камината.
Духът на майката на Вивиан се понесе нагоре по стълбите към спалните на горния етаж, като премина през първата заключена врата и погледна към дъщерите на Хилда, които спяха в леглата си.
След това излезе от стаята и се отправи към спалнята на Хилда. Заключената врата изобщо не представляваше някакво препятствие и духът на Елиза се промъкна вътре.
Хилда спеше с отворена уста. Мръсната й перука беше сложена на един от столовете до леглото и Елиза реши да хвърли това отвратително нещо в огъня. С брилянтина, който Хилда използваше при сресване, гнусното нещо щеше да пламне като факел.
Но така едва ли щеше да помогне на дъщеря си. Трябваше да намери начин, за да може Вивиан да напусне тази къща. Като се носеше из стаята, тя се спря, щом видя няколкото плика, поставени върху тоалетна та масичка.
Внимателно, за да не вдигне и най-малък шум, започна да ги отваря един по един, изучавайки съдържанието им. Когато стигна до третия, тя се засмя тихо от удоволствие.
Вътре имаше шест покани за маскарад. Елиза познаваше хората, които устройваха това специално парти. Те бяха богати, уважавани и обичаха развлеченията. Оливър със сигурност щеше да бъде поканен.