Ако той и Вивиан се бяха оженили, сега те щяха да се подготвят заедно за това събитие. Щяха да се шегуват и да се смеят, а вероятно щяха да прекарат по-голямата част от следобеда в леглото.
Забавата започваше в седем часа и щеше да продължи до сутринта. Вивиан вероятно си беше вкъщи, седеше до огнището и се чувстваше като птичка, затворена в клетка.
Ако не съществуваше усещането, че той вече знае кой е убиецът, Оливър би намерил положението за непоносимо.
Бърт Хейли не правеше усилие да прикрие силната си омраза, като разправяше на всеки срещнат колко много презира Оливър. Той беше прахосал по-голямата част от личните си средства, но за щастие, достъп до останалите семейни пари не му беше даден. Ако изгубеше своя дял, той щеше да изпадне в немилост.
Оливър беше сигурен, че ще може да го разобличи публично тази вечер и да го предаде на правосъдието Ако нещо в плана му се променеше, то той просто щеше да извика навън Бърт и да сложи край на жестоката му унищожителна сила. Да се остави такъв човек да скита из улиците на Лондон, означаваше заплаха за цялото общество.
Радваше се, че целият този кошмар щеше да свърши тази вечер.
Щом се увереше, че Вивиан е в безопасност, той щеше да вземе каретата си и да отиде в къщата на мащехата й, за да я отвлече веднъж завинаги. Щяха да се оженят възможно най-бързо и да започнат своя съвместен живот.
Той познаваше характера й. Знаеше какво предизвикваше гневът й. Двамата си приличаха толкова много! И тя като него се палеше като светкавица в лятна буря. Никой от двамата не таеше злоба и недоволство в себе си, така че той беше сигурен, че тя щеше да разбере неговите постъпки и щеше да го чака спокойно вкъщи, до като той най-после успее да затвори тази ужасна страница от живота им.
Когато Хенри влезе в стаята, болонката го следваше по петите. Беше я кръстил Ундина — на името на бедния воден дух от митологията, който се луташе изгубен и уплашен. Но малкото куче вече си имаше дом. То следваше своя господар, където и да отидеше той, с явно кучешко обожание.
— Съвсем подходящ костюм, сър, за човек, който обича градинарството толкова много.
Тази вечер щеше да се облече като Зеления човек. Това представляваше едно магическо създание, надарено с фантастични ритуални способности над растенията и човешките същества. Маската покриваше горната половина на лицето му и беше направена така, че да създава илюзията за листо. Плътна украса от стилизирани листа и клонки украсяваше главата му, а дрехите му бяха яркозелени.
— Чакам с нетърпение настъпването на нощта, Хенри — каза Оливър и разбра, че наистина го мислеше.
— Не искаш ли да отидеш на бала, Вивиан? — гласът на Миранда прозвуча злонамерено, но Вивиан не й обърна внимание и продължи да се занимава със сресването на потъмнелите къдрици на доведената си сестра.
— Вивиан да отиде на бал? Каква чудата мисъл! — отметна назад главата си Дороти и зацвили от удоволствие. — И какво ще облече? — задъхваше се тя, като бършеше сълзите, потекли от очите й, предизвикани от пресиления й смях. — Пепелта от огнището?
— Торта от обора!
— Брашното от килера!
— Филия от мухлясал хляб за ветрило!
— Наниз от царевични зърна вместо перли!
— С боси крака и корона от въглища на главата!
Двете момичета продължиха да се забавляват по този начин, но Вивиан не им обръщаше внимание. Думите не можеха вече да я наранят. Миранда и Дороти не можеха повече да й причиняват болка. Когато Джефри Темпълтън не се мяркаше наоколо, тя отказваше да се поддава на страха.
След един час Хилда и дъщерите й най-после заминаха и тогава започна истинската работа.
Сюзън й помогна да облече костюма. Сребристата материя падаше свободно, прихваната на едното рамо. Беше обула украсените с камъни пантофки на майка си, а грубите й, напукани ръце бяха скрити в белите дантелени ръкавици на Розалинд. Косата й беше оставена да пада свободно, не толкова поради липса на време за сложна прическа, колкото за по-голям ефект.
Не посмяха да сложат корона, затова Мери сплете един венец от розови пъпки.
Тя беше запазила маската си от своя първи маскарад и сега я сложи отново. Сюзън я беше избродирала със сребърен конец.
Сюзън току-що беше свършила с подгъва й, когато Дейвид влезе в кухнята.