— Да.
— Добре. Обърни се сега към мен и ми кажи нещо обидно.
— Вие сте най-долният мъж, когото някога съм срещала!
— Мис, същото може да се каже и за вас!
Като каза това, той я хвана и я разтресе, а тя се отскубна от ръцете му. Точно щеше да избяга от него, когато забеляза, че той се взира в голото й рамо. Там, вече поизбледнели, личаха белезите, които беше получила от побоя, нанесен й от Джефри.
Вивиан усети как гневът го завладява. Погледът му стана такъв, че можеше да изплаши и мъртвец.
— Кой ти направи това? — попита той. Беше така разярен, че вече не се интересуваше кой ги гледа.
— Няма значение — пошепна тя. — Оливър, нека да постъпим така, както го планирахме.
Но пръстите му вече бяха сграбчили китката й и теглейки я към себе си, той повтори:
— Трябва да знам името му.
— Джефри Темпълтън, втория виконт Хоуретън. А сега ме пусни!
Той я пусна и тя изчезна в тълпата, надявайки се, че никой не беше забелязал сцената, разиграла се преди миг.
Но един човек беше видял всичко.
Оливър, колко очарователна е играта, които ти и твоята прекрасна лейди разигравате. Страстта, която блика между двама ви, е толкова очевидна, че не може да бъде прикрита.
Няма значение дали тя те обича, защото това, което ме интересува, са чувствата, които тя пробужда в сърцето ти. Ти ме ядоса твърде много. Зелени ми човече, тъй като ме накара да чакам прекалено дълго, за да избереш още една, която аз ще погубя.
Но аз чаках търпеливо, Оливър. Сега решението вече е взето.
Тя ще бъде следващата.
Танците започнаха и херцогът на Кронфийлд дойде при Вивиан, за да получи обещания танц.
— Вашият Зелен мъж не се вижда никъде — каза той, докато те изпълняваха сложните стъпки на танца. Вивиан не беше толкова опитна в танца като него, но той й предложи да я научи. Чувстваше се сигурна в ръцете на по-възрастния мъж.
— Той изобщо не е доволен от мен. Ваша светлост.
— Ако нямах съпруга и седем деца, щях да бъда много доволен да имам до себе си една прелестна малка богиня като вас.
Казани от друг мъж, тези думи щяха да я накарат да се почувства унизена, но произнесени от херцога, с толкова нежна искреност, те я караха да се чувства ценена и уважавана.
— Благодаря ви, Ваша светлост.
— Диана, богиньо на луната и лова, за мен ще е голяма чест, ако ме наричате Артър!
Тя се засмя щастливо, но веднага долови промяната в изражението на лицето му.
— Аз наистина ви познавам, сигурен съм в това. Виждал съм ви някъде, но къде ли? Бихте ли ми казали коя сте, за да мога да ви видя отново.
Тя се колебаеше.
— Уверявам ви, че не влагам нищо непочтено в молбата си.
Вивиан не отговори. Как можеше да му каже коя е в действителност? Може би това щеше да стане по-късно, когато имаше закрилата на Оливър.
Музикантите продължаваха да свирят, а те танцуваха под звуците на прекрасната мелодия. Изведнъж Вивиан загуби равновесие и залитна. Артър спря внезапно и като стисна ръката й, пошепна:
— Елиза!
Очите й станаха огромни и се изпълниха със сълзи, когато Вивиан чу името на починалата си майка. Помисли си какъв ли щеше да бъде животът й, ако майка й се беше омъжила за човек като благородния херцог Кронфийлд.
— Елиза! — каза отново той, а гласът му прозвуча по-сигурно.
— Не! — извика Вивиан и като се извъртя, се отскубна от ръката му и побягна, заобикаляйки танцуващите двойки. Тичаше далеч от бляскавата бална зала, надолу по дългия, широк коридор, докато накрая се приюти в сянката на един ъгъл, над който се извисяваше огромен прозорец. Тя застана зад дебелите кадифени завеси и се разрида. Плачеше за майка си, за всичко онова, което тя беше пропуснала в живота си.
Когато постепенно се успокои, Вивиан повдигна маската, за да избърше сълзите си, и тогава усети нечие присъствие.
Когато се извърна, видя свещеника.
Хилда беше в отвратително настроение, което се дължеше най-вече на появяването на тази жена, маскирана като Диана. С нейните чувствени, сладострастни форми и приказни коси тя беше привлякла погледите на всички мъже, така че дъщерите й нямаха никакъв шанс да бъдат забелязани. Така още една нощ щеше да отиде нахалост.
Дороти беше заета да се тъпче със закуски от отрупаната маса, докато Миранда беше всецяло погълната от играта на карти.
Тя се загледа в огненочервената коса на момичето, което танцуваше с херцог Кронфийлд. Нещо в стойката привлече вниманието й. А и тези блестящи обувки.