Чудеше се дали си струва да напусне топлото си легло, за да позвъни на Мери и да й каже да й донесе чаша чай.
Стана от леглото си, но се спъна в нещо и изруга на висок глас. Запали свещта и видя, че на пода до леглото й има една кошница. Разбира се, отново дело на Дороти. Беше разчистила гардероба си с надеждата, че скоро ще бъде напълнен с нови бални и дневни рокли. За дъщерите й щеше да бъде голяма изненада, когато разберяха, че вече нямат нари.
Опита се да избута с крак кошницата от пътя си, но тя не се помръдна.
Загложди я любопитство, тя се наведе и отвори капака. Дороти беше натъпкала нещата си в кошницата, без да се постарае дори да ги подреди.
Хилда извади един гребен, украсен с камъни, които блещукаха весело на светлината на свещта. Може би щяха да го приемат в заложната къща. Тя го постави на леглото и продължи да рови в кошницата. Беше извадила по-голямата част от съдържанието й, когато седна и си пое дълбоко дъх. Приличаше на лов на съкровища. Досега беше занесла много неща в заложната къща, за да се сдобие с парите, нужни за следващото събиране на карти.
На дъното на кошницата имаше зелен плетен шал и един позлатен медальон. Верижката липсваше, но бижуто беше красиво и Хилда отвори малкото му капаче.
Елиза.
Как мразеше тази жена! На малкия портрет се виждаше Елиза като дете. Хилда се вгледа в красивата дантелена рокля с копринен колан и в малките бродирани пантофки.
Пантофки…
Паметта й изведнъж се проясни и тя видя как Елиза танцува. Всички мъже изгаряха от желание да разговарят с нея, надпреварваха се да я разсмиват, докато Хилда винаги бе седяла настрани, сама, винаги в сянката на красивата Елиза.
Да, ето я Елиза, която се смее, докато танцува в балната зала, а на малките й крака проблясват обсипаните с камъни пантофки.
Пантофките с камъните…
— Не може да бъде! — пошепна тя в тихата стая. — Не може да бъде!
Но вече й бе ясно, че това е самата истина. Разбра го в мига, когато в спомените й изплува образът на Елиза. Същата грациозност и чар беше видяла тази вечер у това момиче, което се усмихваше на херцога на Кронфийлд.
Същата усмивка, с която Елиза й се беше надсмивала винаги.
Усмивката, с която Вивиан й се надсмиваше сега…
Хилда взе свещта, излезе от спалнята си и тръгна към стаята, където спяха дъщерите й.
Елиза се мъчеше да концентрира енергията си, но напразно. Чувстваше се като нощна пеперуда, която, привлечена от светлината, се удря лудешки в стените на стъклото. Тя напразно се опитваше да събуди Сюзън и да я предупреди за надвисналата опасност. Ту извикваше ледения вятър, ту караше пламъка на свещта да трепти.
Но нямаше никакъв резултат. Беше използвала цялата си духовна сила в битката с пазачите пред вратата. Сега вече нямаше как да защити любимата си дъщеря. Изпълнена с безумен страх, тя наблюдаваше как Хилда и дъщерите й приближаваха конюшнята.
Слънцето току-що беше изгряло, когато Вивиан свърши с приготовлението на багажа на Сюзън.
Още отсега предусещаше огромното удоволствие, когато вечерта щеше да заспи в прегръдките на Оливър. Каква огромна нужда имаше да бъде с него!
Вече облечена, тя току-що се беше опънала на сламеника, когато чу стъпки пред вратата. Помисли, че Дейвид идва да им помогне да изнесат багажа.
Вивиан се изправи изумена, когато видя Хилда и дъщерите й да влизат в кухнята. Мащехата й беше бясна. Беше само по нощница. Не си беше направила труда дори да сложи перуката си и със сплъстената си коса приличаше на някой дивак.
Дороти и Миранда бяха зад нея и когато Вивиан видя какво носят, сърцето заседна в гърлото й. Явно бяха претърсили стаята й, защото Дороти носеше сребристата й рокля, а Миранда държеше венеца от рози и бялата маска със сребърната бродерия.
После видя и двете пантофки, украсени със скъпоценни камъни.
ГЛАВА 14
Вивиан се доближи до Сюзън и леко я разтресе, за да я предупреди за надвисналата опасност. Сюзън се събуди веднага и Вивиан чу как тя ахна, когато видя това, което държеше мащехата в ръцете си. Доказателствата бяха толкова изобличаващи, че тя и Вивиан нямаше вече какво да крият.
В стаята се възцари тишина. Вивиан се наведе и грабна един дънер от огнището. Ето че беше ударил часът да се изправи открито срещу Хилда. Реши, че трябва веднъж завинаги да свърши с това. Ако тази отвратителна жена посмееше да докосне дори с пръст Сюзън, Вивиан беше готова да направи нещо много по-лошо.
Джефри Темпълтън не се виждаше наоколо, така че силите бяха разпределени горе-долу по равно. Двете страхливки Дороти и Миранда не можеха да се сравняват със силната и волева Вивиан. Хилда беше единственият й истински противник.