— Ще изиграем една малка игра — каза Хилда и пристъпи напред. — Аз ще задавам въпроси на всяка една от вас, глупачки такива, а вие ще ми давате точен отговор. За всеки неверен отговор ще налагам съответното наказание.
— Няма да стане — каза Вивиан и въпреки че не беше повишавала тон, гласът й прозвуча много силно и решително.
Хилда повдигна оскубаните си вежди, удивена от нейната дързост.
— Нима посещението на няколко маскарада е причината да забравиш коя си в действителност? — изсъска тя.
— Ти си тази, която е забравила, Хилда — каза Вивиан, като нарочно я нарече с малкото й име, вместо обикновената раболепна форма на обръщение. — А аз знам коя си ти.
— Диана, богинята на лова — отговори Хилда и тръгна към сламениците. Сюзън направи знак на Вивиан да мине зад нея, но тя застана пред възрастната жена и я избута леко назад. Вивиан взе дървената фурнаджийска лопата, която беше подпряна на каменната стена.
— Нима възнамеряваш да ме спреш с това? — попита Хилда, а гласът й прозвуча весело.
— Възнамерявам да те убия с това, ако отново ме удариш.
Хилда се поколеба, а дъщерите й направо отстъпиха назад. Хилда не беше толкова храбра, когато нямаше до себе си побойник като Джефри.
Вивиан хвана Сюзън за ръката и й помогна да заобиколи масата, която се намираше пред огнището. Тя се надяваше да могат да достигнат до вратата, която водеше към градината, но възрастната жена едва креташе. Можеха ли да задържат Хилда в това положение, докато пристигнеше Оливър?
Но Хилда се досети за намерението й и реагира бързо.
— Дръжте старата вещица — изръмжа тя на дъщерите си, като посочи Сюзън.
По лицето на възрастната жена избиха червени петна. Тя беше виждала само добро от майката на Вивиан и се отвращаваше от грубото, оскърбително поведение на Хилда.
Ситуацията се промени със светкавична бързина. Дороти и Миранда ужасно се страхуваха от майка си. Сюзън, която беше само по нощница, сигурно им изглеждаше лесна мишена. Те тръгнаха към жената, но Вивиан се извърна към тях, като не изпускаше от очи и мащехата си.
— Тя не може да се бие срещу трите ни едновременно, глупачки такива! — извика гневно Хилда.
Те се нахвърлиха върху Сюзън. Тя се опита да избяга, но Дороти я хвана за косата.
В този миг Вивиан се обърна и стовари голямата дървена лопата върху главата на Дороти. Тя се олюля и падна. Миранда отстъпи изплашена назад, а Вивиан отново насочи вниманието си върху Хилда. Мащехата се надвеси над нея, Вивиан пусна лопатата и се дръпна назад. После се извъртя и хвана Хилда за копринената роба, завъртя я и я удари в стената.
— Бягай! — извика Вивиан на Сюзън, която се мъчеше да се измъкне от юмруците на Миранда.
Вбесена, Вивиан скочи върху младата жена и двете се изтърколиха на пода. Ритаха се, налагаха се с юмруци и се деряха с нокти. Преобърнаха масата, която се беше изпречила на пътя им и порцеланови, глинени и стъклени съдове полетяха и се разбиха на каменния под.
Вивиан знаеше, че има предимство, тъй като тежкото, тромаво тяло на Миранда беше мъчно подвижно. А годините, прекарани в неуморен труд, бяха направили нейното тяло силно и гъвкаво. Хвана с рязко движение косата на Миранда и удари главата й в настлания с каменни плочи под. Тялото на момичето бавно се отпусна.
— Бягай! — извика Вивиан умоляващо на Сюзън, но възрастната жена все още лежеше на каменния под и лицето й беше яркочервено. Мъчеше се да си поеме въздух.
Като сграбчи едно парче от счупен буркан, Вивиан се обърна и насочи острия му като бръснач край към мащехата си. Беше странно, че въпреки опасността лицето на Хилда имаше победоносно изражение. Това накара Вивиан да се огледа. Джефри Темпълтън нехайно се беше облегнал на рамката на вратата.
Вивиан продължаваше да стиска смъртоносното парче стъкло. Ръката й трепереше, докато местеше погледа от Джефри към Хилда и обратно.
— Бягай! — едва можа да каже с хриптене Сюзън, като все още се бореше за глътка въздух. — Остави ме.
Хилда, с блеснали очи, тръгна към възрастната жена. Вивиан застана пред приятелката си, но мащехата й само се усмихна.
— Каква преданост! Много трогателно! Не намираш ли, Джефри?
Вивиан се извърна към нея и каза:
— Не смей да я докосваш, кучко, или ще нарежа лицето ти така, че белезите от шарката ти ще бледнеят в сравнение с тези!
Думите й вбесиха Хилда и пръстите й, разтворени като нокти на хищна птица, посегнаха да хванат Вивиан. Но момичето отскочи назад и вдигна заплашително парчето стъкло.
— Стой настрани — предупреди я тя. Молеше се Дейвид или Виктор да чуят шума от суматохата и да дойдат.